Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

План за интегрирано развитие 2021-2027 – докъде стигнаха общините

| обновено на 11.10.21 в 10:29
Снимка: БГНЕС

Планът за интегрирано развитие на общините е стратегически документ, разработен в съответствие с актуалната законодателна и стратегическа рамка за планиране на регионалното развитие и отразява специфичните особености на региона. Той предлага решения за социалните, икономическите и екологичните предизвикателства пред общините.

Какъв е смисълът на този документ и докъде стигнаха общините в приемането му за периода 2021-2027 г. и какви са инструментите за осъществяването на заложените в плана цели?

Темата коментира в “Нашият ден“ Людмила Величкова от Националното сдружение на общините:

“Това е най-важният средносрочен стратегически документ на общините, който дава посоката за развитие за следващите седем години. Периодът, в който трябва да се реализира и изпълни, е от 2021 до 2027 г., съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие. Съгласно него плановете за интегрирано развитие на общините са част от системата на документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие.

Разработва се за седем години, новото за този период, е, че те съвместяват в рамките на един документ елементите на общинските планове за развитие и на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, които действаха за предишния планов период.

Докъде стигнаха общините по приемането на плана?

Почти две трети от общините имат вече подобрени планове за интегрирано развитие на общините. Към края на септември от 265 общини, 175 имат приети планове, за останалите 92 в момента върви процесът на обществено обсъждане и предполагаме, че до края на годината всичките общини вече ще имат приети планове за интегрирано развитие на общината.

Крайният срок беше 31-ви март, но с оглед на това, че малко по-късно излезе правилникът за прилагане на Закона за регионалното развитие, забави се малко и актуализацията на националната концепция – Интегрираните стратегии на регионите от ниво 2. Тъй като общините подхождат изключително отговорно към разработването на този план, при някои от тях се получи забавяне.

Активност на жителите на общините при обсъждането на плановете

В по-голямата си част общинските администрации предприеха всички мерки, за да осигурят и да гарантират участието на гражданите и на останалите заинтересовани.

Повече за финансовите инструменти за осъществяване на плана, можете да чуете от Людмила Величкова в звуковия файл.


Програма за София е планът за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 година. Стратегическият документ определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на общината.

Първият етап от разработването на Програмата включва пространен и задълбочен анализ на различните аспекти от градското развитие на София. Във втората фаза на процеса на базата на анализа се определят приоритетни зони за въздействие и конкретни мерки, които ще се реализират в София през следващия програмен период на Европейския съюз от 2021 до 2027.

Целта на Програма за София е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок на изпълнение и източници на финансиране чрез фондовете на Европейския съюз и други публични и частни инициативи.

Програма за София

На 14 октомври 2021 г. предстои общественото обсъждане на Плана за интегрирано развитие на София.

Кои са заложените в програмата за София 14 цели за развитието на Столична община, които имат най-голяма нужда от намеса в следващите 7 години?

Темата коментира в “Нашият ден“ Любомир Георгиев, директор на “Софияплан“.

“Целите на Плана обхващат различни аспекти от живота на града. Има цели и мерки, които обхващат подобряването на зелената система – улично озеленяване, паркове, разширяване на парковете и тяхното качество. Става въпрос за енергийното производство и внедряването на все повече възобновяеми източници и то на микрониво, на квартално ниво в града, което е абсолютно нова тема за София.

Кръговата икономика и аспекта на отпадъците – много трябва да подобрим разделното събиране и уползотворяването на този ресурс, това което наричаме боклук, всъщност си е цяла икономика.

Връзката между научните институции в София и бизнеса е много слаба и това също трябва да бъде подобрено. Имаме добър експортен потенциал, но ниска експортна реализация на самия град. Към това също сме предвидили мерки. Отварянето и улесняването на достъпа до данни е нещо, свързано по-абстрактно, но е свързано с възможността, както на бизнеса, така и на медиите, така и на изследователите да достъпват информация. Това също е заложено като цел и мерки.

Гъвкавото използване на сградния фонд на училища, детски градини, образователни институции, също е залегнало да бъде позволено през общински наредби и стимулирано, за да могат тези институции да изкарват допълнителни доходи и да се превърнат в общностни центрове.

Социално предприемачество и социални предприятия – фондации и неправителствени организации, които увеличават мрежата, която обхваща хора в затруднено положение.

Междублоковите пространства и по-комфортната градска среда. Обновяване на жилища. Става въпрос за дълбоко обновяване – да се прегледа конструкцията, да се видят инсталациите в сградата.

Повече за целите, предвидени в плана за интегрирано развитие на общините, можете да чуете от Любомир Георгиев в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26