Планът за интегрирано развитие на общините е стратегически документ, разработен в съответствие с актуалната законодателна и стратегическа рамка за планиране на регионалното развитие и отразява специфичните особености на региона. Той предлага решения за социалните, икономическите и екологичните предизвикателства пред общините.
Какъв е смисълът на този документ и докъде стигнаха общините в приемането му за периода 2021-2027 г. и какви са инструментите за осъществяването на заложените в плана цели?
Темата коментира в “Нашият ден“ Людмила Величкова от Националното сдружение на общините:
“Това е най-важният средносрочен стратегически документ на общините, който дава посоката за развитие за следващите седем години. Периодът, в който трябва да се реализира и изпълни, е от 2021 до 2027 г., съгласно разпоредбите на Закона за регионалното развитие. Съгласно него плановете за интегрирано развитие на общините са част от системата на документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие.
Разработва се за седем години, новото за този период, е, че те съвместяват в рамките на един документ елементите на общинските планове за развитие и на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, които действаха за предишния планов период.
Докъде стигнаха общините по приемането на плана?
Почти две трети от общините имат вече подобрени планове за интегрирано развитие на общините. Към края на септември от 265 общини, 175 имат приети планове, за останалите 92 в момента върви процесът на обществено обсъждане и предполагаме, че до края на годината всичките общини вече ще имат приети планове за интегрирано развитие на общината.
Крайният срок беше 31-ви март, но с оглед на това, че малко по-късно излезе правилникът за прилагане на Закона за регионалното развитие, забави се малко и актуализацията на националната концепция – Интегрираните стратегии на регионите от ниво 2. Тъй като общините подхождат изключително отговорно към разработването на този план, при някои от тях се получи забавяне.
Активност на жителите на общините при обсъждането на плановете
В по-голямата си част общинските администрации предприеха всички мерки, за да осигурят и да гарантират участието на гражданите и на останалите заинтересовани.
Повече за финансовите инструменти за осъществяване на плана, можете да чуете от Людмила Величкова в звуковия файл.

Програма за София е планът за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021-2027 година. Стратегическият документ определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано развитие на общината.
Първият етап от разработването на Програмата включва пространен и задълбочен анализ на различните аспекти от градското развитие на София. Във втората фаза на процеса на базата на анализа се определят приоритетни зони за въздействие и конкретни мерки, които ще се реализират в София през следващия програмен период на Европейския съюз от 2021 до 2027.
Целта на Програма за София е да бъдат избрани най-аргументираните и необходими на града проекти, които са реалистични за изпълнение и имат ясно обоснован бюджет, срок на изпълнение и източници на финансиране чрез фондовете на Европейския съюз и други публични и частни инициативи.
Програма за София
На 14 октомври 2021 г. предстои общественото обсъждане на Плана за интегрирано развитие на София.
Кои са заложените в програмата за София 14 цели за развитието на Столична община, които имат най-голяма нужда от намеса в следващите 7 години?
Темата коментира в “Нашият ден“ Любомир Георгиев, директор на “Софияплан“.
“Целите на Плана обхващат различни аспекти от живота на града. Има цели и мерки, които обхващат подобряването на зелената система – улично озеленяване, паркове, разширяване на парковете и тяхното качество. Става въпрос за енергийното производство и внедряването на все повече възобновяеми източници и то на микрониво, на квартално ниво в града, което е абсолютно нова тема за София.
Кръговата икономика и аспекта на отпадъците – много трябва да подобрим разделното събиране и уползотворяването на този ресурс, това което наричаме боклук, всъщност си е цяла икономика.
Връзката между научните институции в София и бизнеса е много слаба и това също трябва да бъде подобрено. Имаме добър експортен потенциал, но ниска експортна реализация на самия град. Към това също сме предвидили мерки. Отварянето и улесняването на достъпа до данни е нещо, свързано по-абстрактно, но е свързано с възможността, както на бизнеса, така и на медиите, така и на изследователите да достъпват информация. Това също е заложено като цел и мерки.
Гъвкавото използване на сградния фонд на училища, детски градини, образователни институции, също е залегнало да бъде позволено през общински наредби и стимулирано, за да могат тези институции да изкарват допълнителни доходи и да се превърнат в общностни центрове.
Социално предприемачество и социални предприятия – фондации и неправителствени организации, които увеличават мрежата, която обхваща хора в затруднено положение.
Междублоковите пространства и по-комфортната градска среда. Обновяване на жилища. Става въпрос за дълбоко обновяване – да се прегледа конструкцията, да се видят инсталациите в сградата.
Повече за целите, предвидени в плана за интегрирано развитие на общините, можете да чуете от Любомир Георгиев в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg