Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Заедно за възстановяване“ – Европейска седмица на регионите и градовете

От 11 до 12 октомври 2021 г. ще се проведе 19-ата Европейска седмица на регионите и градовете (#EURegionsWeek). Тази година тя е под мотото – „Заедно за възстановяване“.

Това е най-голямото събитие за регионални политика в Европейския съюз, по време на което градовете и регионите демонстрират способността си да създават растеж и работни места, да прилагат политиката на сближаване на Европейския съюз и да доказват значението на местното и регионалното ниво за доброто европейско управление.

Тази година Европейската седмица на регионите и градовете се провежда в контекста на постпандемичния период от Covid-19.

Пред какви основни предизвикателства са изправени те, коментира в “Нашият ден“ кореспондентът на БНР в Брюксел Ангелина Пискова:

“Според председателя на Комитета на регионите Апостолос Дзидзикостас, в тазгодишното издание участват над 12 хил. души, а над 1000 се предвижда да говорят в отделните панели, които са около 300.

Обяснението, както той го определя – финансите на много региони по време на пандемията са претърпели съкрушителен удар. Като пример той даде вариантите на коронавируса - Делта, довели до повишаването на регионалните и локални разходи със 125 млрд. евро, като същевременно са намалили приходите с 55 млрд.

Втори проблем – националните правителства игнорират в националните планове за възстановяване и развитие регионите и общините, което може да има сериозни последствия върху работата на тези нива.

"Средствата трябва да отидат там, където наистина са необходими", казва Дзидзикостас. В тази връзка той предлага възстановителните планове на регионалните и местните власти да бъдат интегрирани в националните и съответно да са в подкрепа на местния бизнес и на гражданите там.

За да защити тезата си, той цитира едно от последните проучвания сред живеещите в различни региони:

65 на сто от тях са на мнение, че регионите, гражданите и селата нямат достатъчно влияние върху бъдещето на ЕС. 9 от 10 души смятат, че по-активното участие на поднационалните власти в процесите на вземане на решения в Общността ще подобрят демокрацията в нея. Би било непростима грешка, ако се игнорира този призив и това ще задълбочи пропастта между ЕС и нейните общини.“

Като спомена, че най-засегнатите в Европа са младежите и ниско квалифицираните работници, Дзидзикостас добави, че така се засилва рискът от създаването на поколение, изгубено от Covid.

"Сега се фокусираме върху преговорите по партньорските споразумения за дългосрочно възстановяване" – така еврокомисарят, отговарящ за сближаването и реформите Елиза Ферейра, определи непосредствената цел, която стои пред регионите.


Всъщност, те са сериозно разделени и по друг признак, макар и той да е в прерогативите на страните членки – процентът на ваксинирани, който отново разделя Източната на Западната част на ЕС и рискува да върне някои страни и региони от Източната, в т.ч. и България, в нов локдаун, което пък се отразява на възстановяването на тази част от Общността.

Иначе, инструментите, върху които ЕС трябва да стъпи за възстановяването от пандемията, са създадени и са действащи от миналата година. Такъв е REACT EU за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа.

За 4 месеца по него са одобрени 34,1 млрд. евро и изплатени 3,5 млрд. Финансирането на регионални проекти от ЕС има своето одобрение и сред гражданите – според “Евробарометър“, 80 на сто от анкетираните смятат, че те оказват положително влияние върху регионите.

Досега това е усетено по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се. 

В общия контекст на възстановяването основните теми на тазгодишната седмица са кохезията, зеленият и дигиталният преход, както и ангажирането на гражданите в тези процеси.

Става дума за различни на пръв поглед, но обединени взаимно въпроси, доколкото сближаването на регионите вече трябва да е в рамките на зеления и дигитален преход. Което означава, че подпомагането на по-слабо развитите региони ще става в контекста на Зеления пакт, предвиждащ орязване на вредните емисии с 55 на сто до 2030-а година и климатичен неутралитет до 2050-а, а именно чрез инвестиции в технологии, които спомагат за тези цели.


Създаването на Умните градове, което предполага използването на дигитални технологии за по-добра употреба на ресурсите, предполага два основни етапа.

Първият от тях е модернизирането на инфраструктурата, в чиято основа са електрическите системи, етапите от по-съвършени телекомуникации и мобилни системи.

Умните сгради са част от основите на тези градове, в които новите технологии ще помагат за използването на електрически транспорт, екологично рециклиране на отпадъците, по-широка ефективност на водопреносната мрежа, а трафикът, уличното осветление, сметосъбирането ще се контролират от изкуствен интелект.

Вторият етап е свързан с начина, по който тези градове ще се управляват, за да привличат инвестиции и да отбелязват растеж.

Тук идва мястото на техните лидери, които пък трябва да прилагат стратегии за устойчивост и където е необходимо, адаптация към променящия се климат. Това пък предполага сериозна реформа на тромавата администрация, която често се оказва най-голямата пречка пред иновациите.

Чуйте обобщението в звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, Pixabay


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Световният ден на радиото ще бъде посветен на климатичните промени

По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора.   Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..

публикувано на 11.02.25 в 13:58

Традиционната кухня – част от безсмъртната фолклорна система

Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..

публикувано на 11.02.25 в 10:05

Мрежата за женско предприемачество връчва своите годишни награди

Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..

публикувано на 11.02.25 в 09:25

Конкурсът "Боклучко и магията на рециклирането" – екоавантюра за децата в Стара Загора

В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..

публикувано на 11.02.25 в 09:05

Интелектът – бихме ли го преотстъпили на машината?

Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии?  По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..

публикувано на 10.02.25 в 18:05