Какъв е интересът към изучаването на класическите езици у нас? Могат ли да се изучават свободно, къде намират приложение и как помагат във всекидневието?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Драгнев, млад учител по латински език. Той е завършил НГДЕК, в момента е докторант по старогръцка литература в СУ “Климент Охридски“. Преподава латински език в няколко столични училища. Води курсове по древни езици и е организатор на Лятната школа по класически езици.
Качество на българското образование
“За мен качеството на образованието означава преди всичко изпълнението на заложените в нормативните актове цели. От тази гледна точка качеството на образованието в България варира в зависимост от това къде се намираме – в кое училище и населено място.
За щастие в България има добри учители, които полагат всички усилия, за да бъдат изпълнявани целите, заложени в Закона.
Образователната система като цяло е консервативна, по отношение на системата – може да се направи много повече."
Аналитичен потенциал на българския ученик
"Както казваше моят учител Огнян Радев – “Ученикът трябва да се научи да мисли, но първо трябва да има върху какво да мисли“. Пряко поставям тези способности, които са налице. Общо можем да кажем, че българските деца са умни деца. Но, за да се стигне до възможностите за анализ, трябва да има особено внимание и старание към самото знание, към това, което впоследствие ще анализираме.
Имам щастието да работя и с деца, които са в риск, включително от малцинствени групи, които също изучават латински език. Имам възможност да работя и с едни от най-добрите ученици, особено тези в Лятната школа, които по собствен интерес и по свое желание посвещават една интересна част от ваканцията си именно на това учене.
Положението е такова, че способностите варират. Те са обусловени от семейната среда. Тук именно е работата на учителя – да помага за създаването на една по-комплексна, по-предизвикателна за самите ученици среда, със съдействие на родителите и с индивидуална работа със самите ученици, за да видят и разберат тази ценност, която представлява знанието."
Учителите
"По мое мнение българските учители са добре подготвени. От друга страна, те са и претоварени, защото в училище на плещите на един учител стои голяма отговорност – едновременно да преподава, да създава тази положителна среда и изобщо подходящата среда за учене. Натоварени са и с много административни отговорности."
Лятната школа по класически езици
"По утвърдената през времето традиция в края на август на школата се срещат ученици, студенти, учители, асистенти, професори – всички, водени от желанието за задълбочени занимания с древните езици и от стремежа за пълноценно прекарване на своето σχολή – „свободно време“, но и „място за учене“, откъдето, както всеки път си припомняме, идват латинската дума schola и българската дума школа.
Това е едно място, в което желаещите могат да се занимават допълнително и през лятото. Желаещите не са малко. През 2014 г. започнахме с група от 12 души. В последната година, преди налагането на ограниченията заради пандемията, участниците в Лятната школа бяха близо 70."
Новото при изучаването на латински език в образователната програма за тази учебна година
"Наскоро бяха окончателно одобрени от Министъра на образованието и науката учебните програми по латински език като чужд език. Те дават възможност от тук нататък на всяко училище в рамките на своята автономия да използва тези програми, ако желае неговите ученици да изучават латински език.
Не става въпрос за това латинският да се въвежда като някакъв задължителен предмет, а за възможността да се изучава този език. Латинският език се изучава в цяла Европа и по света. Той е ценен учебен предмет в доста страни от Западна Европа. Има милиони ученици, които го изучават, защото за тези страни това е нещо неотменимо – и като културна ценност, и като наследство, което имат."
Повече за причините да се изучава латински език можете да чуете от Димитър Драгнев в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg