„Далеч от нас, в чужда държава са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Но те са и навеки ще останат неделима част от българската народностна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между тях и нас. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира, а всичко побеждава.“ Това е част от възванието „За ония, които запазиха духа си“, публикувано в единствения брой на паметния вестник „Българска Бесарабия“, излязъл на 28 ноември 1938 г. в София. Поводът е честването но стогодишнината от освещаването на храма „Свето Преображение Господне” в Болград, организирано от потомци на завърналите се след Освобождението българи от Бесарабия, Таврия и Крим.
Във възванието те предлагат датата на освещаването – 29 октомври (16 октомври стар стил) – „да бъде за тях и за нас общ голям празник на българския дух“. Първото официално отбелязване на празника трябва да е през 1939 г., но започва Втората световна война и идеята остава без продължение. 60 години по-късно – през 1998г. Мирчо Сливенски, дългогодишен музикален редактор в програма „Христо Ботев“, член на дружество „Родолюбец“, потомък на опълченеца Георги Сливенски от Болград, открива сред стари семейни документи екземпляр от вестник „Българска Бесарабия”. Така се възражда идеята 29 октомври – датата на освещаването на храма „Свето Преображение Господне” в Болград да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Оттогава досега Дружеството спазва традицията и заедно с многото полезни свои дела в подкрепа на българщината в и извън границите на страната ни, организира и честването на празника.
На този ден, на родолюбивия дух на сънародниците ни в Бесарабия, запазили езика и традициите на старата родина въпреки всички изпитания, е посветено предаването, в което „задочно“ се запознаваме с проф. Васил Кондов, преподавател в Тараклийския университет в Молдова, автор на книги и изследвания за българските говори там, разговаряме с Олег Косик, директор на фонд „Български дух“ и с Галин Георгиев, съпредседател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“.
С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..
Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg