Според неотдавна въведени от министерството правила за приемане на студенти, докторанти и специализанти за обучение в български държавни висши училища съгласно постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. българите, живеещи зад граница, но притежаващи българско гражданство или постоянно пребиваващи в страната, нямат право да кандидатстват или да бъдат класирани за студенти в наши университети по това постановление. За сънародниците ни зад граница ПМС 103 е важна придобивка, защото им дава шанс да учат в мечтаната прародина при условия, компенсиращи донякъде липсата на „равен старт“ с родените и завършили средно образование в България. Дори при този облекчен режим на прием специалната квота от 2000 места за българи от чужбина се запълва едва наполовина.
Новите правила предизвикват абсурдни ситуации. Студент, приет по ПМС 103, който е завършил успешно бакалавърската си степен и междувременно е получил статут на „постоянно пребиваващ“, не може да продължи с магистратура, защото според правилата се оказва, че няма право. Немалко българи от Бесарабия вече имат и българско гражданство, въпреки бюрократичните усложнения и годините чакане. Техните деца получават гражданство за много по-кратък срок – 8 месеца. За да си спестят тягостната процедура, някои от тях се възползват от това право и стават български граждани, като продължават да живеят по родните си места с идеята, че някой ден може да учат и живеят в България. Когато обаче този ден дойде, разбират, че не могат да кандидатстват по ПМС 103, освен ако не се откажат от българското си гражданство, за което пак ще се наложи да кандидатстват и да чакат 4 години, ако след завършването си изберат да останат в България…
За нелепата ситуация алармират в писмо до държавните институции от Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. Обръщението е подкрепено и от други обществени организации като Асоциацията на учителите по български език в Република Молдова, фонд „Български дух“, Молдова. Последствията от бюрократичното недомислие са не просто огорчение и преобърнати съдби, но и отблъскване от демографски излиняващата ни държава на млади качествени хора, които да работят и отглеждат децата си в нея, споделят Кирилка Демирева от дружество „Родолюбец“, дългогодишна преподавателка в Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, Росица Николова, учителка по български език с дълъг стаж в Украинско-българския лицей в Приморск и съпредседателят на дружество „Родолюбец“ Галин Георгиев.
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg