Цикълът търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза.
Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата.
А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“.
Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове.
За нея говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси.
В епизод 1: „Първото прозорче към света“ се поставят фундаменталните представи за точката в геометрията, езика, статистиката, философията и астрономията. За геометрията тя е: „нищо, част от абстрактен, въображаем свят на математиката“ и в същото време точката е „първият геометричен обект“. В астрофизиката за точка се приемат „всички небесни тела, към които астрономите насочват телескопите си“. Точката е „любопитство към света, защото „звездите нехаят как ги наричаме и по-важно е удивлението...“. За езика, „начало на точката трябва да се потърси още в древността, когато някои народи са използвали кръстче, вместо точка, а древните гърци са я поставяли горе, вместо долу, където я поставяме сега.“ Опитът да изясним какво е точката в различните нейни светове носи познание, забавление, понякога хумор или кратък спор – има ли я или я няма. И защо нещо, което често приемаме за фундаментално, всъщност съвсем не е така. Слушайте в епизода.
В епизода участват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик от катедра „Математика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, от катедра „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. Тодор Велчев, астрофизик от катедра „Астрофизика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и ас. Бойко Амаров, от катедра „Статистика и иконометрия“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Музиката в цикъла е любезно предоставена от автора ѝ Петър Йорданов - Бъни от албума му „Buny Verse“.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg