Една дума с много лица - точката. Епизод 2: Точките

Цикълът „Една дума с много лица – точката“ търси различни знайни и незнайни „състояния“ и значения на точката, в които можем да я видим, използваме, а понякога само да усетим. За някои науки тя е „абстрактен обект“, за други е „опростяване“, за трети е край или начало; „забавяне“ или пауза. Тя е още небесно тяло, географско понятие, но и обозначена екологична катастрофа – „точка, от която няма връщане назад“. В цикъла тя се „появява“ и като „критична точка на разрушаване“ и точка във взаимоотношенията между хората и обществата. А какво се случва с представите ни за нея, когато тя стане част от многоточие или двоеточие? Още по-интересен е спорът, когато тя „изчезне“ в идеите на „Безточковата геометрия“ или „Летящите покриви в архитектурата“. Контекстът определя представите за понятията, но в този цикъл точката определено излиза от контекста, в който най-често я употребяваме и създава свои различни светове.

За точката говорят: математици, литературоведи, логици, философи, географи, астрофизици, статистици, еколози, музиканти, архитекти, художници, дизайнери. Във всеки епизод от цикъла, те често водят задочен спор за приложението на точката и с аргументи обясняват значението и важността ѝ в тяхното поле и интереси.

Епизод 2: „Точките“

Без въобще да сме изяснили докрай какво е точката, в този епизод тя „излиза“ от чисто геометричните и езикови представи за нея, за да стане: три точки, десет точки, много точки. Откриваме ги в Теория на струните, в езика, в музиката и във фотографията. В езика многото точки понякога „може да приличат на заекване“, а в други случаи да са „силен подтекст“. В музиката многоточието може да е „забавяне“ и дори да бъде изпято, а в Теория на струните „трептенето на фотоните, видими като малки точки, е математически ритъм, резултат на невидимата аритметична дейност на един дух, който не знае, че брои“. 

За всичко това разказват: проф. Тинко Тинчев, логик – математик, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и гл. ред. на „Литературен вестник“, доц. Борис Грозданов, философ, главен асистент Кирил Христов, изследовател на „Теория на елементарните частици“ към Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, ас. Бойко Амаров, от катедра Статистика и иконометрия в СУ „Св. Климент Охридски“, Вера Гоцева, фотограф и философ и Минко Ламбов, композитор и музикант.