Защо предизборните дебати са поредното слабо място на българските медии, а и политици, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, културолог, експерт по медии и журналистика, преподавател във ФЖМК.
„За да няма дебати между политиците, вина носят самите политици. Те предпочитат монологичните формати, в които да говорят на избирателите си, въобразявайки си, че така са по-убедителни. Истината е, че няма нищо по-убедително от това в дебат и с аргументи да обориш опонента си. Те не поемат този риск и явно нямат самочувствието, и не без основание, защото българската политическа класа през последните 10 години не можа да стигне достатъчно високо професионално и интелектуално ниво и точно аматьорите популисти не могат да дебатират. Те могат само да дуднат едно и също на хората и те точно това правят непрестанно през различни канали. Но самопохвалите са послания без легитимност. А и легитимността не е даденост веднъж за винаги, тя трябва да се доказва постоянно.“
Журналистите и политиците
„Нашите журналисти се опитват да се държат равнопоставено, за да ги привлекат в ефира си. Тоест журналистите по неволя се държат така, че политиците да приемат поканата им, защото ако журналистите станат остри – политиците спират да ходят при тях. Затова разговорът обикновено омеква и на политиците не им се случва това, което би трябвало да им се случи, когато дават интервю. Разбира се, проблемът със свободата на словото си стои и дори става все по-драматичен. Основната драматургия на проблема със свободата на словото е в сблъсъка между журналисти и политици, върху което се крепи модерната демокрация. Въпросът е какъв е резултатът от този сблъсък – аз казвам, че когато сме на 111-о място по свобода на словото, значи резултатът е 1 на 111 за властта.“
Чуйте целия разговор с доц. Лозанов в звуковия файл.Регенеративното или възстановителното земеделие набира все повече популярност днес, ако изобщо е подходящо да използваме термина популярност за толкова решаващи процеси като запазването и оздравяването на почвата. Тя, почвата, е на най-важното място в производството на храната, която човечеството консумира, и колкото по-бързо разберем това,..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над 20-годишна практика, запознава слушателите на предаването с кабинета за репродуктивно здраве на СБАЛАГ "Майчин дом", който отвори врати за безплатни консултации на пациенти с репродуктивни..
Разговорът е посветен на хората, които решават да променят света си и напълно да променят живота си, премествайки се в друга страна или в рамките на собствената държава. Разглеждаме всички аспекти, които едно преместване изисква – от битови, административни до социални предизвикателства. Гости на рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" са Ивета Иванова..
Близо 1,8 млрд. възрастни по цял свят са изложени на риск от заболявания като рак, сърдечни и мозъчни удари, деменция и диабет поради недостатъчна физическа активност. Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) липсата на физическа активност в глобален мащаб се е увеличила с 5% между 2010 и 2022 г. На живо от конференцията в..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват плащанията за изпълнение на такива рецепти. Фармацевтите не са съгласни промяната да се осъществи без финансова обосновка. Аптеката трябва да осигури голямо количество лекарствени продукти, върху които няма..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
За изложбата "Abstracta" на италианския абстракционист Атилио Таверна , посветена на голямата изкуствоведка от български произход Дора Валие, в "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg