„Разказът за рода, за семейството, а и за себе си, е деликатна работа, която предполага, освен всичко друго, и доста кураж“, пише Николай Аретов в края на книгата си „Семейни истории“. Книга, която ще припомни на доста читатели, че не помнят по-назад от две поколения преди себе си… Дали наистина ни липсва памет? Дали сме небрежни към предците си? Или улисани в трудностите на живота забравяме откъде идваме, не ни е до това и се сещаме чак когато възрастта ни достигне определени години…
Отвъд тези въпроси и констатации, книгата на Николай Аретов разказва стегнато и без сантименти за двата рода на автора – майчиния и бащиния. А там наистина има интересни личности и истории!
„Твърде късно се заех да събирам материали за рода си, пише в предговора Аретов. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да питам, се стопиха. Не липсват и противоречия между различни спомени, между спомени и документи и т. н. (…) Явно модата на „коренотърсачество“ не затихва през последните десетилетия, и у нас, и по света. Опитах се, и съзнателно и несъзнателно, да стоя встрани от нея. Опитвах се и да се пазя от възрастовите деформации при разказването на спомени. Знам, че не съм се приближил до високите образци, освен тяхното писателско майсторство ми липсва и смелостта при саморазголването. По тази причина се ограничих с минали истории, днешното е още твърде горещо, неясно, а и плашещо.“
Макар да разказва за отминали времена и отишли си от този свят личности, а и непознати за читателя, „Семейни истории“ е топла и четивна книга, която припомня за един отминал, но все още дишащ чрез нас, следващите поколения свят.
Чуйте Николай Аретов.
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
"Писането е най-хубавото, което мога да правя" , казва детският писател Иван Раденков , който гостува в "Тийн Тайм". Той е човек с кауза и нестандартно любимо занимание. Твърди, че работи в IT фирма, без да разбира от информационни технологии. Музикант и природозащитник е. Автор е на почти дузина книги за деца. Още в училище Иван издава..
Труман Капоти е един от големите новелисти на миналия век. Той подари на света вечни класики като "Хладнокръвно" и "Закуска в Тифани". Немалка част от творбите му са екранизирани. Холи Голайтли остава най-култувото превъплъщение на Одри Хепбърн. Капоти е роден на 30 септември 1924 г. в Ню Орлийнс, Луизиана. Майка му, спечелила..
На имения си ден – празник на Св. Екатерина, Катя Гецова представи в столичната галерия "Аросита" юбилейната си изложба. С нея тя отбеляза своите 80 години и 35 години от откриването на две станции на метрото в гр. Нагоя, Япония. Експозицията предлага фотографии от общ план и детайли. Катерина Димитрова (внучката на Катя Гецова) специално за..
Обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация, двама широко известни художници отправят сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори. Изложбата "Изток/Запад" се открива на 26 ноември в Националната галерия "Квадрат..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg