Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

В Грузия правят сирене „на конци“ и вдигат наздравица с цървул

4
Снимка: Магдаледа Гигова

Ако слушате редовно „Покана за пътуване“, знаете че неотдавна посетих Грузия и не спирам да разказвам за нея. Ако винаги сте се чудели как сиренето става „на конци“ – сега ще ви разкажа.

В грузинския район Асприндза се запознавам с Давид и Теона – млади хора, заели се да проправят пътя на туристите към тези места. Канят ни в автентична къща, където ще участваме в „мастер клас“ – разбирайте, майсторско ядене, на планински гозби. Аз обаче съм любопитна да видя с очите си как се получава прочутото грузинско сирене на конци. И как се месят прословутите хачапури.


В зиданата печка огънят бумти. В откритото огнище припукват съчки. Местен младеж пее та се къса. Дребна женица разточва кора по-тънка от цигарена книжка, която опъва върху масата като покривка. След това започва да ръси домашно сирене, току що избито масло и яйца от кокошките в двора. Все предпоставки за неземно вкусна нашенска баница. Не, поправят ме, това са хачапури. Но как? В моята представа хачапури е лодковидно печиво, в което жълтъкът на чукнато яйце намига закачливо. Оказва се, че колкото региона има, толкова са видовете на типичното грузинско хачапури – с пълнеж от зеленища, бяло сирене, жълто сирене, само тесто със едросмляна сол…

В тази част на Аспринзда си е чиста баница. Но от онази, забравената, бабината, замесена в любов и вековен опит. Тъкмо се тюхкам колко съжалявам, че нямам като Алф девет стомаха и… започвам да си мисля, че тук може да не ми стигнат.


На огъня в окаден котел къкри мляко. Знаем откъде е. Преди малко кравите се прибраха от водопой. Стопанката разбърква млякото и му изсипва мая за сирене. Последва близо час, в който аз се изморих да я гледам, а тя не спря да работи. От маята млякото се превърна в безформена маса, подобна на бял парцал. Не ми стана ясно как чевръстата жена бъркаше с голи ръце в котела, вадеше субстанцията, пускаше я в леген със суроватка и я премяташе, източваше, изстискваше като пешкир и отново я запращаше в котела. Постепенно започнаха да се появяват нишки, дебели като въжета. С всяко премятане те изтъняваха, а аз си мислех, че всеки би си сецнал кръста от непрестанното навеждане. Неуморната грузинка обаче се трудеше като курдисана. С премерени движения продължаваше да премята и изстисква. Обясниха ми, че когато сиренето стане тънко като косъм част от него се сервира, замесено с прясно масло към топъл хляб, а останалото се изсушава. Чак тогава осъзнах, че нещото прилично на конска опашка провесено от една от гредите всъщност е сирене. „О, да, там е от три години. Когато решим, накисваме част от него във вода и то става на вкус като прясно“.

Едва успявам да преглътна последния залък от топлия хляб с прясното сирене, когато тамадата (грузинската дума за церемониалмайстор на трапезата, който дава насока на тостовете) започва реч за приятелството. В ръката си вместо познатия от филмите рог държи нещо кафяво и безформено. Обясняват ми, че това е цървул! Да 300-годишен цървул, импрегниран с восък, от който се пие вино при тържествени случаи. Тамадата по традиция посочва човек от компанията, който да продължи темата от тоста му. Изпива до последната капка съдържанието на цървула, напълва го с вино и ми го подава. Само от цървул не бях пила. Е, вече съм…

Снимки и видео: Магдаледа Гигова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54