Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сладка агресия

Снимка: Rawpixel

Желанието да мачкаме, стискаме и щипем малки, пухкави създания с големи кръгли очи и меки ушенца събира на едно място умилението с недотам мирните емоции. Защо е така?

От една страна малките на бозайниците са развивали с времето специфични черти, тъй наречената бебешка схема на тялото (тук е мястото да извикате образ на бебе, тюленче, котенце или друго крехко създание), които предизвикват силна емоция у порасналите индивиди, за да ги накарат да се грижат за тях, дори когато не са техни родители. Инстинктите, свързани със запазването на вида, играят голяма роля в провокирането на тази доста силна емоция.

Откъде обаче идва агресията?

„Чуете ли за емоции, трябва да се сещате за лимбичната система в мозъка, тя е отговорна за тях – обобщава Никола Кереков. – Активираното удоволствие покачва мотивацията ни да се грижим за малкото, беззащитно създание, а агресията идва да ни държи „будни“ за онова, което ни обкръжава.

Прекалено силната позитивна емоция може да ни направи неспособни да продължим да функционираме, а съответно и да опазим малкото, което гушкаме. Подобен феномен, при който силната позитивна емоция върви с щипка горчивина, се наблюдава и при плача от щастие, например.

Въпрос на баланс е.“

Разбира се, жените, на които е отредено да полагат повече грижи за потомството, са много по-податливи на сладка агресия от мъжете. А това обяснява и защо голяма част от продуктите, насочени към дамска публика – като се започне от плюшените играчки и се стигне до автомобилите, напомнят тази „бебешка схема“.


Чуйте увлекателния разказ за сладката агресия на Никола Кереков в „Науката не спи“, съвместна рубрика на „Лабиринти на познанието“ и „Рацио“. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36