Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йордан Цалов: Неразрешените конфликти на Запада днес се превръщат в системен проблем

| обновено на 20.11.21 в 09:51
Границата между Полша и Беларус в района на Гродно, 8 ноември 2021 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какво предизвика кризата между Полша и Беларус, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Йордан Цалов, разследващ анализатор в сайта Bellingcat.

Защо започна конфликтът

„Причината може лесно да се открие, ако погледнем какво се случи в света през изтеклите години. Май месец тази година Испания имаше конфликт с Мароко и Мароко в този момент прекрати да опазва границите си от миграционен натиск към Испания. Преди това Турция, когато имаше проблеми с България, още по времето на Бойко Борисов, който посредничеше между ЕС и Турция, отново се повтори сценарият с мигрантския натиск. Сега същото прави Лукашенко, разбира се, заради санкциите от ЕС към Беларус, защото затвърждава авторитарния си режим, както и че ЕС не признава изборите му. Тоест тук истинският проблем е, че на ЕС до такава степен му липсва външна политика и геополитическа тежест, че когато някоя от съседните му държави реши, че има проблем с ЕС, веднага започва да му извива ръцете с мигрантска или енергийна криза.“

Полша – слабо място на ЕС

„Всички държави от Вишеградската четворка заемат странна позиция, в която те хем са остри критици на ЕС, но те са и в най-слаба и зависима позиция, ако ЕС не съществува. Защото без ЕС натискът и извиването на ръце от страна на Русия и други държави да влияят върху тях ще се увеличи още повече. А те са може би най-големите виновници ЕС да няма добра външна политика, да няма решение на мигрантския проблем и благодарение на тяхното поведение всеки извива ръце на ЕС, когато му е удобно.“

Участието на Русия

„Русия отрече, но Русия отрича почти винаги всичко. Вероятно има някакво одобрение на действията на Лукашенко от страна на Русия, но ние не можем да знаем. Аз лично разглеждам Лукашенко като версия на Ким Чен Мун – той може да си отвърже ръцете и да прави каквото си иска, но в случая на Лукашенко, той трябва да се съобразява с големия си брат Русия, както Ким Чен Мун трябва да се съобразява с Китай. Но само се замислете, тези мигранти не са стигнали до Беларус по естествен път, а са взети със самолети от страни от Близкия изток, докарани до Беларус, и сега атакуват границата с Полша. Това е като от някаква комедия – имаш проблеми с ЕС и си викаш малко емигранти и ги пращаш на границата да щурмуват Полша.

За съжаление всички конфликти, които светът и Западът не успяха да разрешат за последните две десетилетия, като започнем от Близкия изток и стигнем до сегашното надигане на Русия и авторитаризма, всички тези неразрешени конфликти един по един започнаха да се навързват и се превръщат в системен проблем.“

Защо сега

„Докато Северен поток беше с неясна съдба, по някакъв начин и Лукашенко, и Путин не желаеха да правят такива абсурдни действия. Но когато "Северен поток" 2 вече е свършен факт, Ангела Меркел се оттегля, те вече свободно показват своя размах. Нямам съмнение, че скоро ще видим и Путин как ще покаже своя размах. Но ЕС сам си е виновен, защото, когато поддържаш такива режими и се приема, че ако те те натиснат, ти ще отстъпиш, или ще кажеш, че бизнесът е нещо различно от геополитиката, и завършваш проектите им, то това извиване на ръце ще продължава.“

Чуйте повече в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35