Историята в последно време се превърна културно пространство, в което се разгарят всякакви битки – интелектуални, академични, националистически, политически даже. Все едно сме преки свидетели на казаното от Джордж Оруел в „1984“: „Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. Сраженията за миналото са сражения за настоящето, това е ясно; но заедно с това те са сражения и за научен етнос – някак все повече губещ се в днешното време всред многобройните квази-, псевдо-, алтернативно-, мистико- и т.н. историци, които превръщат изучаването на миналото в панегирици и свободни съчинения, в приказки и митове, дрънкани наизуст.
Излизането на книгата на белгийския историк от университета в Гент Марк Бооне „Историците и техният занаят. Увод в историческата критика“ („Кралица Маб“) в този случай е абсолютно навременно, идещо да покаже, че историята хич не е лесна наука и като всяка наука тя си има своите правила и закони.
За тях – за правилата и законите – става дума в настоящето предаване разговора с проф. Александър Николов – историк, изследовател на българското Средновековие и на степните народи, проф. Георги Каприев – философ, историк на византийската и на латинската средновековна християнска философия, проф. Николай Аретов – литературовед, историк на българската литература и на Българското възраждане.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg