Историята в последно време се превърна културно пространство, в което се разгарят всякакви битки – интелектуални, академични, националистически, политически даже. Все едно сме преки свидетели на казаното от Джордж Оруел в „1984“: „Който владее миналото, владее бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото“. Сраженията за миналото са сражения за настоящето, това е ясно; но заедно с това те са сражения и за научен етнос – някак все повече губещ се в днешното време всред многобройните квази-, псевдо-, алтернативно-, мистико- и т.н. историци, които превръщат изучаването на миналото в панегирици и свободни съчинения, в приказки и митове, дрънкани наизуст.
Излизането на книгата на белгийския историк от университета в Гент Марк Бооне „Историците и техният занаят. Увод в историческата критика“ („Кралица Маб“) в този случай е абсолютно навременно, идещо да покаже, че историята хич не е лесна наука и като всяка наука тя си има своите правила и закони.
За тях – за правилата и законите – става дума в настоящето предаване разговора с проф. Александър Николов – историк, изследовател на българското Средновековие и на степните народи, проф. Георги Каприев – философ, историк на византийската и на латинската средновековна християнска философия, проф. Николай Аретов – литературовед, историк на българската литература и на Българското възраждане.
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..
В последния епизод на рубриката "Разговорът" гост е Виолета Иванова – смела българка, обиколила света на мотор. Тя обяснява за смелостта и дръзкото съзнание,..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
"Желязна ръка в кадифена ръкавица" – това е за мен Мила Павлова, която с изненадващи за привидната си крехкост сила и енергия успява да движи паралелно два..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg