Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Превръща ли се тюркският свят в нов глобален играч

Снимка: БГНЕС

Този месец в Турция се състоя среща на върха на Тюркския съвет, на която бе утвърдена Концепция за Тюркския свят до 2040 г. Участваха президентите на Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, а премиерът на Унгария, както и президентът на Туркменистан, се включиха като наблюдатели. Какво предвижда тази концепция?

Темата коментира в “Нашият ден“, Нора Чолакова, журналистка в дирекция Балкани на БТА.

“Концепцията предвижда активизиране на икономическото сътрудничество, главно чрез увеличаване на стокообмена и взаимните инвестиции. Планира се и създаване на общ пазар, като трябва да се отбележи, че в страните с тюркско население живеят около 300 млн. души. Това са данни на Анадолската агенция.

По време на срещата в Истанбул бе обсъден и проектът за Транскаспийски международен транспортен коридор между тюркските страни и Европа, като идеята за този проект е представено още през 1995 г.

Защо срещата предизвика безпокойство в Москва?

Тревогата на Москва бе породена няколко дни след срещата на Тюркския съюз. Броени дни след нея лидерът на турските националисти Девлет Бахчели, който е председател на Партията на националистическото движение, се е срещнал с турския президент Ердоган.

След срещата не бе направено никакво по-специално изявление, но малко по-късно в акаунта в Twitter на партията на Бахчели, бе качена снимка, на която се вижда, че лидерът на националистите подарява на президента на Турция карта с тюркския свят. Картата включва части от региони в Южна Русия и Сибир, също така части от Балканите, Азербайджан, Казахстан, Киргистан, Узбекистан и други.

Чуйте Нора Чолакова в звуковия файл.

Снимка: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35
Мая Манолова

Художничката Мая Манолова – свободоното дете на две култури

Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог.  В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..

публикувано на 17.05.24 в 11:29