Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители".
"Въпросът не е дали темата религия да бъде засягана в училище – това се случва и сега в различните учебни предмети. Въпросът е в това, че религията не е нито биология, нито химия, нито друг научен предмет. Тук става въпрос за личен избор", заявява Кюранов.
"Идеята е да говорим повече за морални ценности, добродетел и т.н. Как обаче точно това ще бъде преподавано, как ще бъде избегнато директно промиване на мозъци – това са моите въпроси", допълва събеседникът.
Предложението за оценка на поведението Кюранов определя като инструмент за контрол. Забраната на телефоните – също.
"Ще учат децата да развиват различни стратегии, за да избягват такива неща", според Кюранов.
В българските училища липсва акцент върху уменията за социализация и развитието на личността, смята той.
Ранното профилиране и сега го има, но без особен ефект. Това, по думите на събеседника, се дължи на факта, че 13-годишните трудно могат да изберат категорично бъдещите си интереси и поприще. Четвъртокласниците – още-по малко.
Кюранов казва: "В момента гимназиите с прием от рано много често подготвят своите ученици така, че те после да останат при тях. Това оставя малко места за децата извън системата на тази гимназия."
"Диалогът за образованието е диалог за бъдещето", заявява Кюранов.
Още за възпитанието в училище, за уважението към учителската професия и за родителите като партньори в системата – чуйте в звуковия файл:
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" ,..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и..
Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg