Ако четете проекти и визии за развитието на София, сигурно ще попаднете на идеята за развитие на градското градинарство. Градското градинарство е утвърден, полезен за обществото и градската среда модел, който се прилага в цяла Европа.
Облагородяването на пустеещи кътчета в града и превръщането им в градина създава среда, в която всеки е приет такъв, какъвто е. Всеки допринася за каузата с отглеждане на разсад, плевене, поливане, изработка на табелки, с ведро настроение и конструктивни предложения за място на нова градина.
Включването на подобни инициативи изглежда добре в документи, планове, набелязани цели и посоки. В същото време обаче Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“.
В нея над 100 души и организации отглеждаха домашни плодове и зеленчуци за собствено ползване като начин да избягат от натовареното градско всекидневие. В солидарната градина „Храна, не война – София“ 3 сезона се отглежда храна за хора в нужда. Има и възрастни хора, за които да отглеждат сами храната си, е начин да си осигурят прехрана.
От години различни организации се борят да регламентират този модел и да го превърнат в част от визията за развитие на София.
Системата кима одобрително, но в следващия момент изпраща багерите.
И то в момент, в който дългото затваряне обрича стотици хора на изолация и увеличава хранителната несигурност и в най-бедната страна на Европа, в която възрастните хора са пренебрегнати и изоставени, а за големите търговски вериги все още е по-евтино да изхвърлят непродадената си стока, отколкото да я даряват.
„Градината за Дружба“ е като градски парк на площ от 6 дка и място, в което хората могат не просто да отглеждат плодове и зеленчуци, но и да общуват помежду си, да създават жива общност при това напълно безвъзмездно и без лев външно финансиране. Градината събира хора, с различни професии, интереси, хобита и виждания за света.
Чуйте разговора с Никола Бончев, един от създателите на солидарна „Градина за Дружба“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
