Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Парадоксът на Джевънс

Снимка: БГНЕС

Как става така, че днес използваме по-икономични и енергоспестяващи уреди, а концентрацията на въглероден диоксид не намалява, напротив увеличава се, а технологичният напредък не ни изважда от въглеродната зависимост?

Има парадокс в това, че все по-ефективната употреба на даден ресурс не намалява общата му консумация. А парадоксът е известен отдавна и носи името на британският икономист Уилям Стенли Джевънс.

В зората на Индустриалната революция се смятало, че изобретяването на по-ефикасни парни машини ще спести въглища, оказва се обаче, че след подобренията в мощността и икономичността на парната машина, консумацията на въглища всъщност значително нараства. По-ефикасното горене първоначално води до спестяване на ресурс, от което цената на ресурса пада. Понижената цена и увеличената мощност обаче привличат нови потребители, а с това общата консумация се вдига до първоначалните размери и дори над тях.

С една дума, стигаме до колкото повече, толкова повече: по-икономичните самолети водят до повече самолети, по-енергоспестяващите електрически крушки водят до все по-осветени домове, публични сгради, фасади, витрини и каквото се сетите.

Парадоксът на Джевънс се наблюдава и в градското планиране – отварянето на повече място за автомобили води до все повече автомобили и съответно нужда от все повече място за тях.

Парадокса на Джевънс ще наблюдаваме, ако в София се построи завод за горене на отпадъци. За да се изплати инвестицията ще е нужно инсталацията да функционира на пълен капацитет. Това ще обезсмисли инвестициите в рециклирането, както и ограничаването на употребата на опаковки и стоки за еднократна употреба. Напротив, колкото повече боклук се произвежда, толкова по-печеливш ще е инсинераторът.

Добрата новина е, че парадоксът може да бъде обърнат и да действа и в положителна посока – колкото повече велоалеи, толкова повече велоалеи, колкото повече място за хората, толкова повече...

Чуйте Христо Панчев, доктор по информационни науки и семиотика на рекламата, комуникатор на науката и автор в Климатека.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10