Eĸип oт бългapcĸи yчeни oт БAH paбoти въpxy миĸpoбиoлoгичнo paзгpaждaнe нa oтпaдъци oт цeлyлoзa в Kocмoca.
Бюджeтът e 100 xил. eвpo, a пpoeĸтът ce изпълнявa cъвмecтнo c Eвpoпeйcĸaтa aгeнция зa ĸocмичecĸи изcлeдвaния. Цeлтa e тaзи тexнoлoгия дa ce пpилaгa нe caмo в Kocмoca, нo и нa зeмятa зa пpeoдoлявaнe нa зaмъpcявaнeтo c цeлyлoзa.
Проф. Христо Найденски е ръководител на Департамент "Инфекциозна микробиология" в Института по микробиология "Стефан Ангелов" на БАН и ръководител на екипа български учени, работещи по проекта.
“Проектът има амбициозната задача да разработи един технологичен модел, който да разгражда отпадъци, съдържащи целулоза в животоподдържащи системи при пилотиране на космически полети.
Финансирането е от Европейската космическа агенция, но там има и едно друго условие – да може този технологичен модел да бъде приложим и в наземни условия. Ние да разграждаме такива отпадъци в наземна атмосфера. Като се стремим да намалим техния обем, да ги превърнем в полезни продукти, да се рециклират и да влязат в нова употреба, което е новата концепция за кръгова икономика.
Целулозните отпадъци се генерират основно от използването на санитарно-хигиенни материали, също така от облеклото на космонавтите и много други целулозни да ги наречем “кърпички“, “хавлии“ и други такива, които се използват за почистване на повърхностите по време на космическите полети.
Космонавтите имат задача редовно да почистват апаратурата, която е на Космоса – поддържане на личната хигиена, провеждане на физически занимания – всичко това изисква облекло, изисква материали, съдържащи целулоза, които се натрупват в огромни количества.
Например за едни космически полет до Марс, който продължава 520 дни, има нужда от шестима астронавти, колкото е средният брой на един екипаж, които имат нужда от по едни литър кислород на ден, по два литра вода, от два до три килограма храна – това генерира някъде около 5 кг отпадъци на ден.“
Чуйте проф. Христо Найденски в звуковия файл.
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..
Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..
В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg