В преговорите за съставяне на кабинет за сектор “Култура“ се установи това, което всички знаем от много време насам, че културата е с изключително ниски нива на финансиране. В рамките на преговорите се показа политическата воля финансирането да бъде увеличено до 1%.
Това, което установихме, е, че, от една страна, се говореше за покачване на бюджета на финансирането, но тепърва трябва да се разбере точно за какво ще бъдат дадени тези пари, каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Виктория Драганова, визуален артист и куратор.
“Трябва да признаем, че за първи път виждаме подобен диалог, подобен разговор за културата в нашето поле. И подобен начин на заявка на различни партии да участват в този процес – какво виждат и какво припознават за важно.
Знаем, че покрай Националния план за възстановяване ще има много допълнителни средства, това ще бъде изключително важен инструмент. Все още не е ясно как точно ще стане това и кое точно има нужда от реформиране и по какъв начин.
Това ще бъде нещо, което ще се уточнява от тук нататък. Имаше доста предложения, за които после много колеги останаха скептични – за една много силна роля на Министерство на културата, за силна централизация. Показа се желанието за подобен вид управление, но също несъвместимо с един цели, които сме си поставили, свързани с изграждането на независими и функциониращи ядра.
Важното за мен от тук нататък е да се мисли за министъра и Министерството като структура, която мениджърски и експертно да подхожда в сектора на културата. Да се мисли по какъв начин могат публични и независими сектори да бъдат подкрепени.
На няколко пъти Кирил Петков споменаваше доколко е възможно самофинансирането на културния сектор, което на този етап едва ли може да е цел. Трябва да мислим много повече за това по какъв начин България ще влезе в един европейски международен културен обмен.“
Чуйте Виктория Драганова в звуковия файл.

След десетилетия отсъствие на художника Българският културен институт в Париж в момента представя 22 оригинала на Жорж Папазов, както и творби на Марсел Дюшан, Ман Рей, Андре Дерен и Жул Паскин. Изложбата е с куратор д-р Мария Василева. Заглавието е знаково: "Завръщане у дома"/ Georges Papazoff. Retrouver son chez-soi. Българо-френският..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после залязва – онагледено графично (дизайн Анна Лазарова). Накрая върху черния разтвор на последните страници виждаме изгрялата луна. Стихосбирката се нарича "слънцето сърцето", а първото стихотворение е..
С авторски плакати, графики и снимки проф. Иван Газдов празнува своя 80-годишен юбилей. Изложбата му “Глобални графики” е разположена в галерия "Академия" и представя графикатурата – уникалния стил, създаден от Газдов и регистриран като артистична марка през 1987 година – като “път в графиката”. Проф. Газдов има впечатляваща кариера – специализация..
54 непознати досега произведения на Бистра Винарова-Радева ще бъдат изложени от тази вечер в Националната галерия "Двореца" в София. Инициативата е на фондация "Пигмалион" и нейния председател Емил Стоянов . Изложбата, озаглавена "Отвъд портрета" , се открива в 18:00 часа и на нея ще бъдат показани за първи път някои от най-добрите ѝ..
До 12 ноември всеки ден от 18 часа в кино "Бротфабрик" в Берлин ще се проведе второто издание на ДОК-АРТ-Фестивал – това е Седмицата на българското документално кино, организирана от Българския културен институт в немската столица. Документалната програма е пъстра мозайка от разкази, които отразяват не само личните съдби на героите във филмите, но и..
Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в..
На 8 ноември 1915 година във Венеция е роден прочутият маестро. Всецялата отдаденост към музиката впечатлява още първите му учители Дзанела и Ариани в..
В най-новата книга на Нинко Кирилов има закачка в оформлението – една черна точка, която оказва се е слънцето, постепенно изгрява, достига зенит и после..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg