Издаден у нас преди почти век, романът на нобелистката Селма Лагерльоф „Коларят на Смъртта“ е преведен тогава вероятно от немски, а сега за първи път излиза в превод от шведски език на Меглена Боденска. За него писателката казва към края на живота си: „Тази книга може би е по-близо до сърцето ми от всяка друга“ и я определя като шедьовър. Макар да не е от най-продаваните ѝ приживе романи, „Коларят на Смъртта“ е разбран сякаш повече от следващите поколения.
В книгата Лагерльоф засяга не само теми като пиянството и честата зараза от туберкулоза по онова време, но и вечния въпрос за спасението на човешката душа, като се опира на френска средновековна легенда за колата на Смъртта, която сменя кочияша си в навечерието на всяка Нова година.
Вероятно това съчетание събужда интереса на Виктор Шострьом и той филмира романа толкова успешно, че филмът остава завинаги свързан със „златната епоха“ на шведското кино. През 2012 година той се нарежда сред 25-те най-добри шведски филма за всички времена в анкета на 50 критици и интелектуалци, а Ингмар Бергман поставя с успех пиеса за заснемането му на Пер Улов Енквист със заглавие „Майсторите на образи“ на сцената на Драматен през 1998 г. Впрочем Бергман всяка година по един път гледа този филм в студиото си на остров Форьо.
Повече интересни подробности за самата Селма Лагерльоф, за романа ѝ и за неговия филмов и театрален живот можете да прочетете в послеслова на преводачката Меглена Боденска. А ето и една любопитна подробност от българския живот на романа: през 1932 г. в Казанлък Вегетарианската група с. Шипка издава „Силата на съвестта: Пиеса в 3 д. по Селма Лагерльоф“, през 1933 г. „Кооператорче“ в Раднево публикува „Коларят на Смъртта: Пиеса за селски театър“ от Иван Попов, а в столицата е публикувана в издателство „Светлина“ „Коларят на Смъртта: драма в 5 д.: трогателна пиеса против пиянството“ от Сава Иванов…
Чуйте Меглена Боденска.
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си издание "Море от светлини" фестивалът ще преобрази със светлинното изкуство не само градската среда, но и едни от най-завладяващите природни забележителности на брега на Южното ни Черноморие...
Седмица преди едно от най-значимите културни събития за годината в България – турнето на "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра", в рубриката "Разговорът" срещаме публиката с концертмайстора на формацията – изключителната цигуларка Таня Джарова-Салюстио. Родом от България, живееща и творяща във Виена, Джарова не само е майка на четири деца, но и водеща..
В музея на открито "Етъра" край Габрово днес започва десетото издание на образователната програма "В света на старопланинската архитектура", посветена тази година на европейските измерения на традиционното строителство. Събитието събира занаятчии, изследователи и специалисти от Норвегия, Унгария, Чехия, Румъния и България, а акцентът е..
Как се поддържа малка галерия, и то с ценни творби на български класици в Димитровгард. През август предстоят празниците на града, а Историческият музей в Димитровград ще бъде реновиран и преобразен. Антоанета Станчева , директор на Историческия музей и на Художествената галерия в Димитровград, споделя повече за предстоящите събития пред..
Варна отново ще бъде домакин на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза". Форумът представя новите постижения в родното кино и събира професионалната общност и публиката в актуален разговор за състоянието и перспективите на филмовото изкуство. 26 пълнометражни, 42 късометражни филма и 2 сериала са подали заявки за..
Поводът да се срещна с психолога Слави Стоев беше неговата детска книга "Тихата гора", която спечели националната награда "Бисерче вълшебно" в категорията..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg