Издаден у нас преди почти век, романът на нобелистката Селма Лагерльоф „Коларят на Смъртта“ е преведен тогава вероятно от немски, а сега за първи път излиза в превод от шведски език на Меглена Боденска. За него писателката казва към края на живота си: „Тази книга може би е по-близо до сърцето ми от всяка друга“ и я определя като шедьовър. Макар да не е от най-продаваните ѝ приживе романи, „Коларят на Смъртта“ е разбран сякаш повече от следващите поколения.
В книгата Лагерльоф засяга не само теми като пиянството и честата зараза от туберкулоза по онова време, но и вечния въпрос за спасението на човешката душа, като се опира на френска средновековна легенда за колата на Смъртта, която сменя кочияша си в навечерието на всяка Нова година.
Вероятно това съчетание събужда интереса на Виктор Шострьом и той филмира романа толкова успешно, че филмът остава завинаги свързан със „златната епоха“ на шведското кино. През 2012 година той се нарежда сред 25-те най-добри шведски филма за всички времена в анкета на 50 критици и интелектуалци, а Ингмар Бергман поставя с успех пиеса за заснемането му на Пер Улов Енквист със заглавие „Майсторите на образи“ на сцената на Драматен през 1998 г. Впрочем Бергман всяка година по един път гледа този филм в студиото си на остров Форьо.
Повече интересни подробности за самата Селма Лагерльоф, за романа ѝ и за неговия филмов и театрален живот можете да прочетете в послеслова на преводачката Меглена Боденска. А ето и една любопитна подробност от българския живот на романа: през 1932 г. в Казанлък Вегетарианската група с. Шипка издава „Силата на съвестта: Пиеса в 3 д. по Селма Лагерльоф“, през 1933 г. „Кооператорче“ в Раднево публикува „Коларят на Смъртта: Пиеса за селски театър“ от Иван Попов, а в столицата е публикувана в издателство „Светлина“ „Коларят на Смъртта: драма в 5 д.: трогателна пиеса против пиянството“ от Сава Иванов…
Чуйте Меглена Боденска.
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения откриваме първата европейска столица на културата, която обединява градове в две държави – Нова Горица и Гориция (Италия). По думите на проф. Людмил Димитров културата е жив организъм –..
"Местна кухня в четири сезона" е новият проект на Регионалния исторически музей – Русе. Повече за теренните проучвания, които протичат в 8 села в региона, в "Terra Култура" разказва уредникът в отдел "Етнография" Десислава Тихолова. Екипът от изследователи вече е събрал значително количество записи, снимки за целите на проекта, заявява..
"Свободен, по-свободен, Димитър" – спомен за Димитър Еленов в деня, когато актьорът, режисьор и театрален педагог щеше да навърши 78 години. В "Нашият ден" разговаряме с Розита Еленова , съпруга на Димитър Еленов, часове преди събитието в книжарницата на ул. "Иван Вазов" № 36, посветено на актьора, оставил трайна следа в сърцата на..
Днес (10 февруари) варненската галерия "Папийон" открива 15-ата си Годишна сборна бижутерска изложба под мотото "Полифония" . 47 автори от цялата страна представят до 12 март най-новите си търсения в областта на ювелирното изкуство. Участниците са както утвърдени дизайнери, така и млади творци, които гостуват за пръв път в пространството на..
Младата писателка от Видин, Виктория Топалска , представя новата си книга "По(д)правки" в Монтана . Срещата с авторката е тази вечер в Регионална библиотека "Гео Милев". Сборникът съдържа разкази, вдъхновени от живота. Част от тях са хумористични и разглеждат теми като майчинството, работата и семейните отношения. През 2022 година..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските..
Луиза Селло е определяна от New York Concert Review като музикант със "завладяваща страст и спонтанно пеене, с брилянтна техника, отличен контрол на..
Дали и как изгнанието се отразява върху творчеството на известни композитори, които са преживели напускането на родината си? На този общ въпрос отговаря..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg