Доц. Жана Попова: Изкривените разкази на медиите най-често са заради зависимости

„В НС никога не се е гласувало и не се е предлагало за гласуване до този момент решение депутатите да влизат без зелен сертификат. Имало е предложения, имало е предложение за гласуване дистанционно, но формулирано гласуване против зеления сертификат не е имало.

Но навсякъде вече се твърди как те, депутатите, си били гласували... Как така от нашите медийни разкази за това какви предложения се съобщават в залата излиза като "депутатите решиха". Как да подреждаме разказите от събития в медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Жана Попова, преподавател във ФЖМК:

„Едно от нещата, които трябва да поправим като журналисти, е как препредаваме преговори. Тепърва ще има много преговори в страната и ако всеки път обявяваме едно намерение за взето решение, има опасност към нас като вестоносци да се върне лошото отношение на гражданите, защото сме ги информирали зле. Това не засяга само работата на НС. По отношение на децата беше същото – разговори между различните министерства имаше с дни и всяка сутрин родителите се събуждаха с миналото време на глагола, че неговото дете отива на училище, а то остава вкъщи. Това е действие, в което част от медиите се опитват да представят като факт някакво намерение и го правят често с умисъл, заради поляризацията на мненията в обществото. Особено по отношение на зеления сертификат, тази поляризация през медиите върши работа на тези, които „защитават“ правата си, но всъщност защитават правото да не мислят за другия. Повече от ясно е, че въпросът за зеления сертификат не е въпросът за ваксините, но те умишлено се смесват от медиите. И много често по този начин информацията се превръща в лъжа. Най-често по чувствителните социални теми.“

Вторият план на некоректните медийни разкази

„През некоректните разкази на медиите се променят обществените нагласи. Така се получи например с „Истанбулската конвенция“, която дори не се казва така. Често такива медийни разкази чуваме и когато има война между институциите, в която трябва да бъдат въвлечени гражданите, както в момента се случва с цената на тока. Имаше парадокси в централни новинарски емисии на национални телевизии, в които председателят на КЕВР казва, че до края на годината цената на тока няма да се повишава и следващата им новина е, че цената на продуктите се е повишила, защото цената на тока се повишава. Така гражданите отричат институционалната новина и приемат другата за повишаването на цените, защото ги засяга много по-лично. Това е дългогодишна стратегия в медиите.“

Зависимостта – кой стои зад медията

„Основната причина за всичко това, е големият проблем в зависимостта на много от медиите, най-често през икономически лостове, но и зависимостта от властта и политическите партии. В момента ние се върнахме на нивото на заглавията от типа: „Кирил Петков лети до Брюксел“ – тоест летенето ли е новината? Това е ниво, което съществуваше по времето, когато Ахмед Доган беше изключително важен по времето на Тройната коалиция и кой-какво казал. Всички медии тогава бяха много предпазливи. Тоест, казването е по-важно от действието.“

Липсващите разкази в медиите

„Те са най-вече за скандалите на деня, които засягат управлението на миналата власт, например министърът на вътрешните работи се скарал с прокуратурата и следват само производителите на „лафове“, които се явяват пред нас, за да кажат нещо, в което няма същност. Защото в този разказ за АМ "Хемус" стои един много голям въпрос – как е възможно да бъдат прехвърлени над 60 милиона лева на някого и никой да не забележи това, дори държавата, която функционира през цялото време. Самия факт, че бедните хора в България са употребявани по този начин, е най-важният премълчан от медиите разказ. Виждаме как и държавата, и обществото също ги няма в този разказ. Това е много жалко. Още по-жалко е, че не стига, че не се задават въпроси, не стига, че не получаваме отговори, ами и малкото журналисти, които се опитат да кажат нещо с факти, биват веднага притискани от силовите структури в страната. Така наречените "SLAP дела", които „убиват“ малкото истински журналисти – вестоносци. Това се случва през заплахи и съдебни дела за клевета и обида. 

Този натиск върху журналисти идва от няколко основни източника. Най-често финансови институции и банки и делата срещу журналисти са за толкова огромно суми, че темата за банките се превръща в тема табу. Емблематичен е случаят с ББР и делата на Стоян Мавродиев срещу Николай Стоянов, но не е само той. Въпросът е и на друго място – в медиите, които работеха доскоро за властта и защо има потребление на такива медии? Защото, когато един кръчмар ни продава вкиснато вино, ние спираме да купуваме от него, не е така обаче с тези медии. Клиентите са при тях, въпреки вкиснатото вино, а държавата продължава да поддържа лошите кръчми с вкиснало вино в медиите. Това не е никак добре.“