Игнажден e – внимавайте кой ще влезе у дома

публикувано на 20.12.21 в 08:46

Снимка: БНР, архив

От днес в православната църква започват предпразничните дни за Рождество Христово. Денят е познат и като Игнажден, защото се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. В народните традиции празникът има особено място с много ритуали за предсказване на предстоящата година.

В богослужебната традиция днешното предпразненство на Рождество Христово поставя началото на предстоящите рождествени празници. Днес се отбелязва и паметта на свещено-мъченик Игнатий Богоносец.

За празника разказва в “Нашият ден“ доц. Веселка Тончева от Института по етнология фолклористика с музей към БАН.

“Да започнем с това защо този празник има такова преходно значение? Светецът Игнатий Богоносец, който носел Бога в сърцето си, за който от християнската доктрина знаем, че дори бил ръкоположен за епископ от самия св. Петър.

Точно около Игнажден са дните, в които е най-краткият ден – денят на зимното слънцестоене. С нарастването на деня от тези дни нататък започва да се ражда новото слънце и новата година.

Затова този преходен период е толкова важен, правят и гадания, защото хората някак искат да предвидят бъдещето, но и да го благопожелаят, да си намислят едни неща, които да се случват през следващата година – здраве, късмет, плодородие – всичко най-хубаво, което трябва да се привлече в дома.

Много е важен гостът, който се нарича “полазник“ или “полязник“, както се нарича дори самият ден Игнажден някъде. Има и диалектни названия – споходник, сположняк, но смисълът е един и същ – този, който ще ни споходи в дома ни. Той трябва да има добра челяд, да е работлив, да е честен, почтен, да има и добро имотно състояние – по това можем да познаем каква ще е нашата година, а именно – късметлийска, добра, пълна, плодородна. Има и сведения във фолклора, че са се уговаряли кой да им дойде като “полазник“.

Влизането в дома на този човек имало характер на някаква благословия. Той е извършвал ритуални обредни действия, което показва, че функционирането на традиционната култура е било толкова пълнокръвно, че всъщност всички са знаели какво трябва да правят, когато попаднат в друг дом или дори, ако излезе някой от дома. Защото е можело да излезе някой от собственото семейство, а да отиде до обора или някъде нещо да свърши и влизайки в дома, той всъщност е “полазника“.

Човекът е трябвало е да занесе малко слама в дома, да седне върху тази слама до огнището, имитирайки мътенето на кокошките. Идеята е да остане берекета в този дом. Обикновено стопанката или той самият е ръсел различни неща като жито, орехи, пуканки, сушени плодове, имитирайки плодородието, което се надяваме да имаме."

Чуйте д-р Веселка Тончева в звуковия файл.