Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Дом Витгенщайн“ – къщата-бункер на неразбрания философ

Снимка: Магдалена Гигова

Неотдавна бях във Виена за представянето на изложбата „Хлябът“ от Атанас Качамаков в „Дом Витгенщайн“, но за уникалната постройка, където се помещава Българският културен център ще ви разкажа след малко. Експозицията с 30 рисунки от съкровищницата на НДФ „13 века България“ ще остане в австрийската столица до 20 януари. Тя разказва в картини и текст как се ражда хлябът по българските земи в началото на ХХ век. А личността на художника е повече от интригуваща. Роден през 1898 година в Лясковец, той завършва Художествената академия при проф. Иван Лазаров и прави кариера на скулптор в Съединените щати, печелейки първа награда на голямата изложба на Ню Йорк с мраморната си фигура „Индианка с дете“. През 30-те години е художник на холивудските суперпродукции „Бен Хур”, „Царят на царете”, „Елена от Троя”, „Ноевият ковчег”. Завещава имението си в Палм спрингс на художествения факултет в университета на Санта Барбара, на който е основател. До ден днешен двама студенти всяка година получават стипендия на името на Атанас Качамаков и жена му.

Но да се върнем към „Дом Витгенщайн“ във Виена. Повече за уникалната сграда, която продължава да е място за поклонение и преклонение на архитекти и философи от целия свят, ще  научите днес.

Прадедите на Лудвиг Витгенщайн инвестират в металолеене на 200 км от Виена и понеже австрийците по традиция са изключителни шлосери и металурзи, философът има късмета да се роди в едно от най-богатите семейства в Европа. Имането очевидно не им носи щастие, защото трима от братята му се самоубиват, а той също не е далеч от мисълта да посегне на живота си. Лудвиг се отказва от цялото си наследство и се отдава на служба на обществото – философските си трактати пише сякаш между другото. А то се изразява в участие като офицер в Първата световна война, където получава награди за храброст. Преподава в училища в затънтени селца, работи инкогнито като санитар в лондонска болница през Втората световна война…
Витгенщайн твърди, че философията е единствената работа, която му носи истинско удовлетворение, а аз си признавам, че не съм в състояние да възпроизведа нито един от постулатите му. Но затова пък имах късмета нощувам в подчинената на тезите му постройка, пресъздадена от архитекта Паул Енкелман по точните изчисления на мислителя. Куриозното е, че Витгенщайн не е живял в сградата и пет минути.  Той я е построил за сестра си Маргарете Стоунбъро.
За Лудвиг къщата е като „художествено произведение на всеобщата наука”, но и като обяснение в братска обич.

За виенчани „Пале Витгенщайн“, както е познат домът, е исторически паметник и повод за гордост, а за гостите – известна забележителност.
Сестрата на философа купува парцела – бивш разсадник, а  един от най-видните проектанти на онова време, изповядващ принципа на модерната архитектура „Формата следва функцията”, който съчетава елементи от сецесиона, класицизма и американската селска къща.

Енгелман и Витгенщайн са близки приятели. Затова представените пред Виенската община планове са подпечатани и подписани от двамата.
С което архитектът си взима белята…
Лудвиг Витгенщайн проектира до най-финия детайл невероятните прозорци с монолитно излята от метал дограма и резета, които приличат на затвор на оръдие.  Причудливите и неповторими ъглови радиатори, също произведени в заводите на семейството. Вратите, които превръщат сградата в бункер.
Мислителят въплъщава и съединява есенцията на философско-естетическото и архитектурното функционално начало, подобно на изградена философия в смисъла на връзката между позитивизъм, конструктивизъм и функционалност. Той възприема сградата като „художествено произведение на всеобщата наука” и тя започва да му влияе много силно.

Маргарете Сноубъроу живее в къщата цели 30 години до кончината си през 1958-а. Тя особено харесва разделянето на спалнята ѝ на две, така че през цялото време да вижда градината, но да има и уединение. Синът ѝ Томас наследява къщата, но макар да е архитект, намира дома неудобен и хладен, неподходящ за живеене. Решава да се отърве от него . Купува го прочутият строителен предприемач Франц Катлайн, който възнамерява да разруши къщата и да „върже“ големия магазин на съседната улица и близкия пазар с 16-етажен хотел. За голямо учудване и Федералната служба за опазване паметниците на културата, и общината дават разрешение за строежа. Дори изсичат дърветата в двора. 

Тогава се намесват авторитетни австрийски архитекти като проф. Фридрих Курент, Роланд Райнер, Фридрих Ахлайтнер, Гюнтер Фойерщайн, които чрез изявите си в медиите разбунват обществото. Фойерщайн изтъква обянието на строгата конструкция, високите тавани, връзката на огромните прозорци с градината, одухотвореността на терасите, аскетичната оскъдност на сивите подове от специален материал, на голите електрически крушки и липсата на завеси. Всичко е разчетено до милиметър,  властват сдържаност, ред и прецизност. И само с едно движение на изтегляне с кука праговете на прозорците се вдигат нагоре под формата на 10-сантиметрови метални стени и превръщат дома в непристъпен бункер.

Архитектите настояват за повторна преценка за сградата, твърдят, че Витгенщайн също я е обитавал. Аргументира се, че няма друг случай, при който голям философ да е извлякъл практическа полза от своите строителни възгледи.
Министърът на науката по онова време – д-р Херта Фирнберг назначава нова проверка. Резултатът от нея е, че къщата обявена за паметник на културата с указ от 26 юли 1971-а. Но през следващите 4 години тя се руши, изоставена и необитаема. 

Страната ни вади късмет, че един от архитектите, обявили се в защита на дом Витгенщайт е Карл Аубьок. Майка му е българка и той разкрива на нашия посланик, че родината ни може да се сдобие с великолепен имот на цената, на която днес във Виена не може да се купи и гарсониера в краен квартал. Живеещият във Виена от десетилетия арменец от български произход Гарбис Папазян съдейства при преговорите на Н.Пр. д-р Владимир Гановски със собственика на имота инж. Катлайн. Истинският двигател на сделката е Людмила Живкова. Тя става факт на 5 декември 1975 година. Следва внимателен ремонт, защото в един исторически паметник не могат да се правят преустройства. Разрешават единствено под градината да се изгради подземна кинозала с 250 места с мрамор от Сандански и стъклопис със сюжети от Казанлъшката гробница.

Днес във Виена говорят, че дом Витгенщайн преживява истински Ренесанс, заради активната културна програма. Сградата е обект на посещение, обожание и дори на посегателство от почитатели на философа. Макар снимането вътре да е забранено, с очите си видях как запленени от решенията му архитекти си открадват по някой кадър с мобилен телефон и се взират във всеки ъгъл. Учени оразмеряват с крачки залите и търсят логика в размера… Каквото и да е обяснението, магията на Дом Витгенщайн – действа.

Снимките са предоставени от Магдалена Гигова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42