Какво означава „българин“, „български“ и „български език“ през Ранното средновековие

Истината и само истината – това трябва да е ако не първият, един от първите закони в науката. А когато науката е история или езикознание, където едно и едно не задължително е равно на две, си мисля, че придържането към истината, е от първостепенна важност. Проблемът е, че политиката много обича да се намесва тъкмо в тези сфери на познанието и да си прекроява фактите според както я устройва. Така братята ни от Северна Македония с лекота си приписват несъществуваща древност, братовчедите от Русия се провъзгласяват за пръв стожер на славянската писменост и култура, която пък напоследък се оказа, че тръгнала от македонската земя, като че ли писмеността от земята извира, приятели отсам и оттатък Атлантика изобщо не се задълбочават в подробностите – всичко е Византия, Османска империя или Балкани, а нациите тъдява били изобретени чак през 19 век. И тъй като гласът на политиката е силен и пробивен, а речта ѝ – лесна за разбиране, тя често успява да заглуши гласа на науката, на истинската наука, която се придържа към истината и истинните доказателства и защитими хипотези. На нас обаче точно този глас и разказ ни е интересен и важен и затова продължаваме да се вслушваме в него.

Какво означават названията „българин“, „български“ и словосъчетанието „български език“, с които днес боравим свободно и без никакво колебание за значението им, по време на Първото българско царство на Дунав, когато картината не е толкова проста и ясна. В най-ранните открити писмени свидетелства, наши и чужди, в които те се срещат, държавата и населението са наречени „български“. Тъй като обаче преобладаващата по численост етническа съставка е славянска, то езикът, който се говори основно в държавата България е славянски. Под „български език“ се разбира езикът на прабългарите, т.е. прабългарският език. Едва по-късно езикът на българските славяни започва да се назовава „български“ по името на държавата и управляващите династии. Тези отдавна известни и безспорни факти обезсмислят изкуствено създаваните и подклаждани спорове как да се наричат глаголицата и кирилицата – славянски или български азбуки. Светите братя Кирил и Методий създават глаголицата и превеждат книги на солунския говор на българските славяни. Този език е славянски, както и днешният ни български език е славянски език. Затова и сътвореното от първоучителите е разбираемо и достъпно за целия славянски свят. Кирилицата, създадена от техни ученици и последователи – също. Изглежда припомнянето на фактите, колкото и да са „азбучно“ ясни, никога не е излишно. Излишно и вредно е самите ние, които се наричаме българи и говорим славянския език, наречен български, да си измисляме несъществуващи проблеми, залитайки по политически подбуди и интереси. Достатъчни са фалшификациите и незнанието на външни псевдоучени, политици и държавни институции. Ще успеем ли да излъчим простия и запомнящ се разказ за безспорното българско славянско духовно първенство, с който да отстояваме правото си на истинска собствена история и национално достойнство.

В предаването „За думите“ проф. Елка Мирчева от Секцията по история на българския език в Института за български език на БАН се позовава на известни писмени паметници, от които става ясно какво влагат средновековните автори в понятията „българин“ и „български език“ до края на Първото българско царство.