„Семейният кодекс“ на патриархалния българин

Изтърколи се и тази година като житената питка от приказката… не знам как ми дойде наум точно този образ от далечното детство. Може би заради уюта, който носи Рождество и цялата върволица от празници, имени дни, трапези и гостувания. Все поводи да си се представим поне за малко като деца, сгушени в топлината на дома покрай отрупаната маса, сред близки хора и сладки приказки. Може да звучи прекалено идилично и нереалистично, но пък никой не е длъжен да се чувства точно така, ако не иска. Във всички случаи без семейни събирания и похапване коледно-новогодишните празници не могат да минат.

Колкото и да сме различни от далечните си предшественици от предмодерните патриархални времена, колкото и да са променени отношенията в семейството, представата за ролите на членовете му, за самото понятие, ние като че ли дълбоко и неосъзнато все още таим привързаност към модела, предаден ни по знайни и незнайни пътища. Най-явният и красив начин са песните и обичаите, които пресъздаваме, без задължително да разбираме смисъла им. Доста по-директно и синтезирано, но и поетично, а най-често и пристрастно, семейните въпроси и отношения са разгледани в своеобразния „семеен кодекс“ – богат набор от думи, устойчиви съчетания, пословици, поговорки, клетви, благословии и прочее народни умотворения.

Не че предписанията, забраните, добродетелите и образците за следване са били спазвани всякога и от всички. Да не говорим, че мъжката гледна точка явно и категорично доминира в изграждането на един уютен за нея модел. Малкият ни реванш е, че в изцяло женски състав с участието на проф. Мария Китанова от Секцията по етнолингвистика на Института за български език на БАН можем да го коментираме на воля и с усмивка.