Дезинформацията не е от вчера, нито пък вредата, която социалните мрежи могат да нанесат, допринасяйки за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти. Covid епидемията просто катализира процесите и сложи увеличително стъкло пред ред от проблемите на дигиталната епоха.
Как да плуваме в морето от информация, без да се давим и без да попаднем в мрежите на дезинформацията? Защото е много лесно, следвайки интуитивната си нагласа, да тръгнем по крива пътека, която да ни огради в информационен балон.
„Ако, успоредно с непроверената информация, човек има възможност да получи и друга, да свери мненията и да претегли за и против, той лесно се отказва от погрешното. Но ако прочете нещо невярно на десет места, потвърдено от други хора, разколебаването става трудно“, изтъква Андрей Тагарев, който се занимава с обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
„Ако нещо може да ви ориентира, то е, че науката рядко разполага със светкавичен и категоричен отговор и универсално решение. Тя трябва да подложи на съмнение всяка една хипотеза, преди да се произнесе. Така че освен търсенето на надеждни източници, трябва да се въоръжим с търпение“ – казва той.
В литературознанието отдавна са познати „странстващите сюжети“, които прекосяват граници и култури, днес нещо подобно се случва с твърдения от типа, че Covid се лекува с гореща вода с лимон, които се превеждат и публикуват на различни езици и прекосяват континентите и езиковите бариери, а работата, свързана с обработката на данни, включва предвиждане на пренасянето на подобни фалшиви твърдения.
Няма еднакви решения и лесни рецепти за това как да избягаме от затварянето в информационен пашкул, но винаги можем да прибегнем до познатото търсене на потвърждение в поне три различни източника.
Как текстовият анализ помага да се засекат фалшивите новини и да се пресече пътят им – тези и още въпроси повдига събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, което предстои на 13 януари.
Андрей Тагарев има над десетилетие опит в машинно самообучение и езиковите технологии и се занимава със семантична интеграция на данни. Активно работи по темата за идентифициране и борба с дезинформацията с фокус върху обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
Бебетата разбират майчиния си език още преди да се родят – Никола Кереков запознава слушателите на рубриката "Науката не спи" с научните доказателства за този феномен. Съветите да се говори ясно и разбираемо на бебето, докато то все още е в майчината утроба, не са безпочвени. Екип от френски учени доказва, че бебетата се раждат с езиково..
Не е рядко явление родни думи и словосъчетания или добре познати заемки да се сдобият с ново значение, пряко внесено от чужд език и това очаквано предизвиква неразбиране, дори недоразумения. Както например модното "адресирам проблем", което по лични наблюдения се използва за "разглеждам", "поставям на обсъждане", "насочвам вниманието към", че дори..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на лекарската гилдия. Това не е особен проблем, защото нашият екип само изостря сетивата за значимите здравни теми. В поредния брой на седмичното издание "За здравето" гостува проф. Арман..
Трифон Попов е студент 5-и курс в Медицинския университет в София. Той е носител на тазгодишната награда "Студент на годината – 2023", която му беше връчена през месец март. Но също така Трифон Попов се занимава с научни изследвания, с доброволчество, член е и на Асоциацията на студентите по медицина в София. Казва, че медицината е необятна наука,..
Интересна беше отминалата седмица за страната ни. Като изключим новините около НС и политическите партии, в края ѝ се проведоха и две събития – 17-ия прайд на ЛГБТИ общността и Похода на християнското семейство. Последният ѝ ден, обаче, мина някак незабелязано. А в далечната вече 1987 г. той беше обявен за Международен ден на "SOS Детските селища"...
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg