Дезинформацията не е от вчера, нито пък вредата, която социалните мрежи могат да нанесат, допринасяйки за мълниеносното разпространение на фалшиви новини и непроверени факти. Covid епидемията просто катализира процесите и сложи увеличително стъкло пред ред от проблемите на дигиталната епоха.
Как да плуваме в морето от информация, без да се давим и без да попаднем в мрежите на дезинформацията? Защото е много лесно, следвайки интуитивната си нагласа, да тръгнем по крива пътека, която да ни огради в информационен балон.
„Ако, успоредно с непроверената информация, човек има възможност да получи и друга, да свери мненията и да претегли за и против, той лесно се отказва от погрешното. Но ако прочете нещо невярно на десет места, потвърдено от други хора, разколебаването става трудно“, изтъква Андрей Тагарев, който се занимава с обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
„Ако нещо може да ви ориентира, то е, че науката рядко разполага със светкавичен и категоричен отговор и универсално решение. Тя трябва да подложи на съмнение всяка една хипотеза, преди да се произнесе. Така че освен търсенето на надеждни източници, трябва да се въоръжим с търпение“ – казва той.
В литературознанието отдавна са познати „странстващите сюжети“, които прекосяват граници и култури, днес нещо подобно се случва с твърдения от типа, че Covid се лекува с гореща вода с лимон, които се превеждат и публикуват на различни езици и прекосяват континентите и езиковите бариери, а работата, свързана с обработката на данни, включва предвиждане на пренасянето на подобни фалшиви твърдения.
Няма еднакви решения и лесни рецепти за това как да избягаме от затварянето в информационен пашкул, но винаги можем да прибегнем до познатото търсене на потвърждение в поне три различни източника.
Как текстовият анализ помага да се засекат фалшивите новини и да се пресече пътят им – тези и още въпроси повдига събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, което предстои на 13 януари.
Андрей Тагарев има над десетилетие опит в машинно самообучение и езиковите технологии и се занимава със семантична интеграция на данни. Активно работи по темата за идентифициране и борба с дезинформацията с фокус върху обработка на големи количества текстови данни от социални мрежи и обогатяването им с машинни методи.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
