По традиция на 7 януари, на следващия ден след Богоявление по Григорианския календар, православната Църква отдава почит на Кръстителя на Сина Божии – св. Иоан Предтеча.
Всред народа този празник е известен като Ивановден. На границата между двата Завета св. Йоан Кръстител е последният най-велик Божи пророк. По думите и на Спасителя: "Няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя".
До 30-годишната си възраст Йоан Кръстител прекарва в пустинята като строг аскет. По Божие повеление, достигнал духовна зрялост, се появява край реката Йордан при Витавара и проповядва покайно кръщение, подготвяйки евреите за посрещане на очаквания Месия. Той е Божият избраник, отреден да им покаже с ръка Сина Божи и да Го кръсти в Йоpдановите води заpади гpеховете на падналото човечество.
България през 1968 г. преминава към Григорианския или както се нарича, поправен Юлиански календар, със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“. A иначе днес Руската, Сръбската, Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора празнуват Рождество Христово по Юлианския календар (наричан още „стар стил”). А Арменската църква празнува заедно Рождество Христово и Богоявление на 6 януари, което се е случвало в древната църква в първите векове на християнството, на който ден се е почитало и Поклонението на влъхвите.
В древността езическите народи са отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие, докато юдеите се отнасяли към раждането като начало и източник на скръб и страдание (Пс. 50:7, Иов 14:4).
За първите християни, подложени на системни гонения в Римската империя, за рожден ден се смята денят, в който някой мъченически загива, като наричат тези дни „родени за небето“.
Самият ден на Христовото рождество не им е известен и не е съществувало авторитетно предание за деня, в който Христос се е родил. Изглежда, че поне до 3 в. Църквата не е поставяла никакъв акцент върху празнуването му. Дори и след това различните църкви са го отбелязвали на различни дни. Първият опит да бъде внесена някаква яснота по въпроса прави св. Климент Александрийски през 3 век.
Едва през 4-5 в., под влияние на западните християни, Рождество Христово и Богоявление са разделени и започва празнуването им в различни дни – съответно на 25 декември и 6 януари. На Запад Рождество Христово като самостоятелен празник, празнуван на 25 декември, се обособява още в началото на 4 в.
Особено много за приемането на тази практика на Изток е спомогнал св. Йоан Златоуст. В своята проповед, произнесена за Богоявление през 387 г., той настоява върху факта, че на 6 януари Църквата празнува именно Кръщението Господне, а не Рождеството. Други от големите отци на Църквата, продължават да настояват, че на 6 януари празнуваме Рождество Христово.
През 5 в. имаме вече общоприета и регулирана разделна практика за празнуването на двата празника. Въпреки това обаче Рождественското и Богоявленското богослужения съхраняват много общи елементи като спомен от тяхното съвместно празнуване. Дори и строгият пост, предшестващ празника на Богоявление, според литургистите е остатък от периода на съвместно съществуване.
А днешният ден е пряко свързан с чествания вчера празник, известен с имената – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден.
Ивановден е сред празниците с най-много именици у нас.
Кюстендилското сдружение “Иване, Иване“ е единственото в страната, което обединява, носещите името Иван. Сдружението отбелязва празника си нетрадиционно, по стар стил на 20-и януари.
За дейността на сдружението разказва в “Нашият ден“ неговият председател Иван Андонов:
“Ивановците са толко много, че трудно биха могли да отбележат в един празник своя ден, затова дните от 7-и до 20-и януари отделяме внимание за почитане на празника.
Имаме традиция вече 15 г. на 20-и януари по стар стил да се събираме всички Ивановци от региона. Поканени са и всички наши приятели, които имат възможност да дойдат от Сърбия, Македония, имаме членове от Русия, Украйна, Беларус, за да отпразнуваме заедно този хубав празник.
Официалните ни регистрирани членове са 148, но много често идват хора, които не членуват на документи, но носят това име.“
Чуйте повече в звуковия файл.
На Възнесение Господне се извършва последното чудо от земния живот на Сина Божии. Там, на върха на Елеонската планина, когато Той се възнася, за да застане отдясно на Отца Си. Както с Възкресението Си от гроба Спасителят разкрива истината за нашето бъдещо възкресение, така с възнесението Си Той ни дава залог и за нашето преминаване от земята на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско време. В района са живеели племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони...
Ден преди денят на детето 1 юни насочваме вниманието ви към вярата и децата. Кой и как трябва да ги въвежда в нея? Естествено семейството е мястото, където децата оформят религиозните си убеждения. Родителите като първи учители по отношение на религиозната вяра следва да помнят, че чрез своите действия, думи и поведение могат да възпитат децата си..
Тази събота "Семейно радио" гостува в град Никопол, по чиито исторически и туристически маршрути ще се разходим заедно с Емо Шумов. В "Семейна рецепта" ще се запознаем с рибарските традиции на региона и ще опитаме и прословутата им рибена чорба. Кметът на града Емил Цеков и гл. ас. д-р Симеон Хинковски ни представят програмата на започващата..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би глобъл". Джевджет Чакъров и Делян Пеевски и защо процесите в ДПС са важни "Важни са, защото с хода на г-н Чакъров окончателно падна възможността да се спаси марката "ДПС" , защото всъщност това..
Политическите процеси в България коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Веселин Стойнев , автор в DW и заместник главен редактор на "Би..
Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на..
Искането на президента за референдум за еврото и състоянието на българското правосъдие коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" правният..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg