Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ивановден е!

Сдружение “Иване, Иване“ празнува по стар стил

Снимка: БНР, архив

По традиция на 7 януари, на следващия ден след Богоявление по Григорианския календар, православната Църква отдава почит на Кръстителя на Сина Божии – св. Иоан Предтеча.

Всред народа този празник е известен като Ивановден. На границата между двата Завета св. Йоан Кръстител е последният най-велик Божи пророк. По думите и на Спасителя: "Няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя".

До 30-годишната си възраст Йоан Кръстител прекарва в пустинята като строг аскет. По Божие повеление, достигнал духовна зрялост, се появява край реката Йордан при Витавара и проповядва покайно кръщение, подготвяйки евреите за посрещане на очаквания Месия. Той е Божият избраник, отреден да им покаже с ръка Сина Божи и да Го кръсти в Йоpдановите води заpади гpеховете на падналото човечество.

България през 1968 г. преминава към Григорианския или както се нарича, поправен Юлиански календар, със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“. A иначе днес Руската, Сръбската,  Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора празнуват Рождество Христово по Юлианския календар (наричан още „стар стил”). А Арменската църква празнува заедно Рождество Христово и Богоявление на 6 януари, което се е случвало в древната църква в първите векове на християнството, на който ден се е почитало и Поклонението на влъхвите.

В древността езическите народи са отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие, докато юдеите се отнасяли към раждането като начало и източник на скръб и страдание (Пс. 50:7, Иов 14:4).

За първите християни, подложени на системни гонения в Римската империя, за рожден ден се смята денят, в който някой мъченически загива, като наричат тези дни „родени за небето“.

Самият ден на Христовото рождество не им е известен и не е съществувало авторитетно предание за деня, в който Христос се е родил. Изглежда, че поне до 3 в. Църквата не е поставяла никакъв акцент върху празнуването му. Дори и след това различните църкви са го отбелязвали на различни дни. Първият опит да бъде внесена някаква яснота по въпроса прави св. Климент Александрийски през 3 век.

Едва през 4-5 в., под влияние на западните християни, Рождество Христово и Богоявление са разделени и започва празнуването им в различни дни – съответно на 25 декември и 6 януари. На Запад Рождество Христово като самостоятелен празник, празнуван на 25 декември, се обособява още в началото на 4 в.

Особено много за приемането на тази практика на Изток е спомогнал св. Йоан Златоуст. В своята проповед, произнесена за Богоявление през 387 г., той настоява върху факта, че на 6 януари Църквата празнува именно Кръщението Господне, а не Рождеството. Други от големите отци на Църквата, продължават да настояват, че на 6 януари празнуваме Рождество Христово.

През 5 в. имаме вече общоприета и регулирана разделна практика за празнуването на двата празника. Въпреки това обаче Рождественското и Богоявленското богослужения съхраняват много общи елементи като спомен от тяхното съвместно празнуване. Дори и строгият пост, предшестващ празника на Богоявление, според литургистите е остатък от периода на съвместно съществуване.

А днешният ден е пряко свързан с чествания вчера празник, известен с имената – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден.

Ивановден е сред празниците с най-много именици у нас.


Кюстендилското сдружение “Иване, Иване“ е единственото в страната, което обединява, носещите името Иван. Сдружението отбелязва празника си нетрадиционно, по стар стил на 20-и януари.

За дейността на сдружението разказва в “Нашият ден“ неговият председател Иван Андонов:

“Ивановците са толко много, че трудно биха могли да отбележат в един празник своя ден, затова дните от 7-и до 20-и януари отделяме внимание за почитане на празника.

Имаме традиция вече 15 г. на 20-и януари по стар стил да се събираме всички Ивановци от региона. Поканени са и всички наши приятели, които имат възможност да дойдат от Сърбия, Македония, имаме членове от Русия, Украйна, Беларус, за да отпразнуваме заедно този хубав празник.

Официалните ни регистрирани членове са 148, но много често идват хора, които не членуват на документи, но носят това име.“

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35