В България живеят 6 520 314 души – това показва предварителната оценка на Националния статистически институт от преброяването през есента на тази година.
Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението, департамент Демография при БАН.
“Преброяването потвърждава нашите очаквания от преди това. Това, което може да се изведе като извод, е, че се наблюдава едно по-интензивно намаляване на населението, което е малко по-неочаквано. Действително, очакваше се намаляване на населението, но това тук изглежда по-интензивно.
Причината за това вероятно е по-голямата миграция. Ако 53% от намаляването на населението се дължи на естествения прираст, т.е. населението е намаляло с 450 000 души, приблизително за 10-годишен период. Всяка година с по 45 000 души е намалявало приблизително, в резултат на миграцията.
Броят на изселените е по-голям от броя на заселените, населението намаляваше с 396 000 души, близо 40 000 души годишно. Това в сравнение с предходния период е доста по-интензивно.
Основното намаляване на населението при предишните две преброявания се дължеше на естествения прираст, сега имаме едно интензифициране на миграционните движения.
Нещо, което по принцип трудно може да се предвиди. В резултат на това е и по-неблагоприятната тенденция, която наблюдаваме. Наблюдаваме по-сериозно задълбочаване на тенденцията.
Логично можем да предположим, че тази миграция е съдействала понеже повечето от емигрантите от България към чужбина са в по-млада, трудоспособна възраст.
Наблюдаваме по-интензивно увеличаване на дела на хората над 65-годишна възраст. Ако сега имаме увеличаване с 5,4% на пункта на този дял, при предходните две преброявания имаме увеличаване между 2 и 2,5%. Имаме два пъти по-интензивно увеличаване на възрастното население.
Само в София има увеличаване на населението. При предходното преброяване имаме 1 млн. и 200 хил., то при сегашното имаме 1 млн. и 500 хил.
Във всички останали области на страната има намаляване на населението. Ако при предишното преброяване във Варна имаше увеличаване на населението, то сега имаме намаляване на населението с 10%.
Други области, в които има намаляване на населението, са – Пловдив, Бургас, Благоевград, Стара Загора. Най-голямо намаляване има във Видин, в Добрич и в Монтана.
Другата група, в която също се наблюдава намаляване на населението, е Велико Търново, Разград, Силистра и Търговище."
Данните не са окончателни
“Данните, които в момента излизат от НСИ, не са окончателните. Твърде е рано да говорим за точни оценки.
Второто нещо е, че конкретно това преброяване протече при едни безпрецедентни до момента условия на Covid-19, което доста възпрепятства извършването на самото преброяване и извеждането на максимално точни оценки е затруднено. Въпреки това не очаквам някакви сериозни разлики при окончателното обявяване на данните.“
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
