Твърдението, че използваме едва 10% от мозъка си, е един от най-устойчивите митове на нашето време.
Разбираемо е желанието ни да вярваме, че имаме скрит потенциал, който бихме могли да събудим и да използваме за велики дела, но, уви, науката е развенчала трайно този мит.
„Освен погрешно, това убеждение е и обидно към самия мозък – плод на многомилионна еволюция – казва Никола Кереков. И едва ли тези милиони години са минали с едничката цел да скрият потенциала ни от самите нас.
Със сигурност определени части от мозъка не са активи през цялото време, но простата аритметика показва, че всекидневно, от момента, в който станем от леглото, едни 13% са постоянно активни, за да можем да се движим, и да извършваме елементарни битови дейности и с това вече надхвърляме митичните 10%.
Освен от неврони/сивото вещество мозъкът е съставен и от връзки, да ги наречем окабеляване/бялото вещество. Факт е, че сивото вещество е около 10% и вероятно оттам тръгва митът – дал храна не само на попкултурата, но и на метода на сугестопедията.
Ако наистина използвахме 10% от мозъка си и знаехме кои са те, не би имало риск при поразяване в останалите 90 процента, а това не е така. Дори малки поражения върху мозъчната тъкан води до сериозни нарушения.
Магнитният резонанс показва, че по-голямата част от мозъка ни е активен през повечето време и в хода на деня ние натоварваме всички негови части.
До 20% от енергията, която използваме всекидневно, отива за мозъка - орган, който заема 2% от теглото ни.“
Чуйте още аргументи, доказващи, че това дали и как натоварваме мозъка си, е наша работа.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...