Твърдението, че използваме едва 10% от мозъка си, е един от най-устойчивите митове на нашето време.
Разбираемо е желанието ни да вярваме, че имаме скрит потенциал, който бихме могли да събудим и да използваме за велики дела, но, уви, науката е развенчала трайно този мит.
„Освен погрешно, това убеждение е и обидно към самия мозък – плод на многомилионна еволюция – казва Никола Кереков. И едва ли тези милиони години са минали с едничката цел да скрият потенциала ни от самите нас.
Със сигурност определени части от мозъка не са активи през цялото време, но простата аритметика показва, че всекидневно, от момента, в който станем от леглото, едни 13% са постоянно активни, за да можем да се движим, и да извършваме елементарни битови дейности и с това вече надхвърляме митичните 10%.
Освен от неврони/сивото вещество мозъкът е съставен и от връзки, да ги наречем окабеляване/бялото вещество. Факт е, че сивото вещество е около 10% и вероятно оттам тръгва митът – дал храна не само на попкултурата, но и на метода на сугестопедията.
Ако наистина използвахме 10% от мозъка си и знаехме кои са те, не би имало риск при поразяване в останалите 90 процента, а това не е така. Дори малки поражения върху мозъчната тъкан води до сериозни нарушения.
Магнитният резонанс показва, че по-голямата част от мозъка ни е активен през повечето време и в хода на деня ние натоварваме всички негови части.
До 20% от енергията, която използваме всекидневно, отива за мозъка - орган, който заема 2% от теглото ни.“
Чуйте още аргументи, доказващи, че това дали и как натоварваме мозъка си, е наша работа.
Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни. Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg