“Спорните въпроси между България и Република Северна Македония трудно ще се решат заради неразбирателството около историята и езика, на който говорят в РСМ“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР журналистът балканист от БТА Райна Асенова.
„Направи впечатление единната позиция, която заеха участниците в Консултативния съвет по национална сигурност. Беше внесена яснота по въпроса какво има предимство в исканията на България по отношение на РСМ.
В едно интервю на премиера Кирил Петков по-рано беше създадено впечатлението, че историята остава на заден план и подходът ще бъде по-скоро прагматичен.
Сега стана ясно, че позициите, които българският парламент е предприел, се препотвърждават и “твърдата линия“ спрямо РСМ взима превес. Твърда от гледна точка на отстояването на българските национални интереси.
В Северна Македония се бяха създали някои представи, че историята няма да бъде водеща и исканията, които са напълно законни, остават на заден план."
Съвместни общи групи
„Това се засегна още в Договора за приятелство и добросъседство и е един полезен прагматичен подход към решаване на споровете между двете страни, за активизиране на връзките между държавите и бизнеса.
Така че това е нещо напълно нормално, залегнало и в плановете на двамата премиери – Кирил Петков и Димитър Ковачевски.
Аз лично очаквам на съвместното заседание на двете правителства, което е насрочено за 25-и януари, тези теми да бъдат поставени и развити. Това според мен е нещо желано, но проблемът и основните спорове са за историята и езика, които трудно ще бъдат преодолени.
А що се отнася до правата на македонските граждани с българско самосъзнание, това е абсолютно резонно наше искане. Правата на тези граждани да бъдат защитени и те да бъдат записани в конституцията на РСМ.
Проблемът тук е, че промени в конституцията могат да се приемат с две трети от гласовете на депутатите, което ще стане трудно, като имаме предвид позицията на ВМРО-ДПМНЕ, и математически, ако погледнем към състава на парламента.
Темата се дискутира в РСМ, но винаги от гледна точка на това, че трябва да има реципрочно искане. Те не схващат нюанса в нашето искане. Смята се, че ние искаме признаване на българско малцинство в РСМ и съответно веднага, особено ВМРО-ДПМНЕ казаха, че тук трябва да се подходи реципрочно и да се иска защита на правата на македонско малцинство в България.
В тази връзка македонистката организация ОМО Илинден – Пирин поиска среща с президента Стево Пендаровски пак огледално на това, че нашият президент прие българи от РСМ, които споделиха проблемите си с българските държавни институции.
Веднага беше поискано същото и от страна на македонистите. Стево Пендаровски прие, но след това беше решено срещата да се отложи.”
Инфраструктурните проекти
“И България, и РСМ говорят за необходимостта от изграждането на “Коридор номер 8“. Но това повече от четвърт век стои само на добри обещания, непрекъснато се подписват някакви договори и се осигуряват средства и няма никакъв напредък.
Надявам се прагматичният подход наистина да даде някакъв резултат и тези неща да се развият."
Чуйте повече в звуковия файл.
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта. "Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg