“Спорните въпроси между България и Република Северна Македония трудно ще се решат заради неразбирателството около историята и езика, на който говорят в РСМ“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР журналистът балканист от БТА Райна Асенова.
„Направи впечатление единната позиция, която заеха участниците в Консултативния съвет по национална сигурност. Беше внесена яснота по въпроса какво има предимство в исканията на България по отношение на РСМ.
В едно интервю на премиера Кирил Петков по-рано беше създадено впечатлението, че историята остава на заден план и подходът ще бъде по-скоро прагматичен.
Сега стана ясно, че позициите, които българският парламент е предприел, се препотвърждават и “твърдата линия“ спрямо РСМ взима превес. Твърда от гледна точка на отстояването на българските национални интереси.
В Северна Македония се бяха създали някои представи, че историята няма да бъде водеща и исканията, които са напълно законни, остават на заден план."
Съвместни общи групи
„Това се засегна още в Договора за приятелство и добросъседство и е един полезен прагматичен подход към решаване на споровете между двете страни, за активизиране на връзките между държавите и бизнеса.
Така че това е нещо напълно нормално, залегнало и в плановете на двамата премиери – Кирил Петков и Димитър Ковачевски.
Аз лично очаквам на съвместното заседание на двете правителства, което е насрочено за 25-и януари, тези теми да бъдат поставени и развити. Това според мен е нещо желано, но проблемът и основните спорове са за историята и езика, които трудно ще бъдат преодолени.
А що се отнася до правата на македонските граждани с българско самосъзнание, това е абсолютно резонно наше искане. Правата на тези граждани да бъдат защитени и те да бъдат записани в конституцията на РСМ.
Проблемът тук е, че промени в конституцията могат да се приемат с две трети от гласовете на депутатите, което ще стане трудно, като имаме предвид позицията на ВМРО-ДПМНЕ, и математически, ако погледнем към състава на парламента.
Темата се дискутира в РСМ, но винаги от гледна точка на това, че трябва да има реципрочно искане. Те не схващат нюанса в нашето искане. Смята се, че ние искаме признаване на българско малцинство в РСМ и съответно веднага, особено ВМРО-ДПМНЕ казаха, че тук трябва да се подходи реципрочно и да се иска защита на правата на македонско малцинство в България.
В тази връзка македонистката организация ОМО Илинден – Пирин поиска среща с президента Стево Пендаровски пак огледално на това, че нашият президент прие българи от РСМ, които споделиха проблемите си с българските държавни институции.
Веднага беше поискано същото и от страна на македонистите. Стево Пендаровски прие, но след това беше решено срещата да се отложи.”
Инфраструктурните проекти
“И България, и РСМ говорят за необходимостта от изграждането на “Коридор номер 8“. Но това повече от четвърт век стои само на добри обещания, непрекъснато се подписват някакви договори и се осигуряват средства и няма никакъв напредък.
Надявам се прагматичният подход наистина да даде някакъв резултат и тези неща да се развият."
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
