Банго Васил, Банго Васили, Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица, е най-големият празник на ромите. Това е ромската Нова година.
Традиционно ромският празник се празнува три дни – от 13-и до 15-и януари. 14-и януари е кулминацията – това е най-важният ден от поредицата. Счита се, че от най-голямо значение е първият гост в къщата, защото какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата Нова година.
Василица се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура. Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, по който преминавали ромите, след като този мост бил разрушен от Дявола и по този начин ги спасил, разказва БГНЕС.
Вечерта на 13-ти срещу 14-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи.
Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Посред нощ пристига Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът.
Живеещите в Берлин млади режисьори Милен Витанов и Вера Траянова са автори на анимационен филм за Банго Васил. Лентата е в т.нар. "дълъг списък на наградите "Оскар". Музиката е на Иво Папазов - Ибряма, адаптирана е специално за филма. Анимацията разказва за приемането и разбирането на различния.
Ето какво пишат авторите за филма на страницата си:
"Въпросът, който поставихме преди да започнем работа по филма беше: Как можем със средствата на анимацията да построим мост между децата ?
Един от примерите, които ни вдъхнови за подхода ни, е наличието на СИП „Етнически фолклор” в някои училища в Северна България. Чрез приказки, песни и легенди, децата лесно намират път едни към други.
Особено ни впечатли съчинение, написано от 11-годишният Росен Русев от село Победа (област Добрич). В класа на Росен идва нов ученик. Новото момче не говори добре български. Никой не иска да общува с него, Но един ден, когато в час по литература учителката прочита приказката „Щастливият принц” на Оскар Уайлд, чието действие се развива в Египет, в класа се случва нещо необичайно. „От последните чинове се чу шум и шепот.” – пише Росен. „Учителката спря да чете и попита Едуард какво иска да каже. Той каза, че Египет е най-хубавата страна на света. Ние го гледахме с учудване.
Учителката го попита знае ли нещо за тази страна, а той отговори, че тя е неговата родина и започна да разказва за нея. Често не можеше да намери нужната българска дума и се налагаше госпожата да му помогне.
Целият клас мълчеше и слушаше разказа на Едуард. Имах чувството, че съм попаднал в някой приказен филм, пълен с фараони, пирамиди, екзотични животни. Звънецът удари, но на никой не му се излизаше в междучасие. Искахме да попитаме нашия съученик толкова много неща и съжалявахме, че не сме му помогнали да научи повече български думи. Всеки искаше да седне до него и да бъде приятел с него.”
Затова следващата стъпка в разработването на идеята беше намирането на общи елементи, които могат да допринесат за сближаване и взаимно обогатяване. Такива намерихме в легендите за Банго Васил – светецът, когото ромите почитат с идването на Новата Година."
Повече за творчеството на двамата автори и пътя, който изминават до тук, чуйте в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg