Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (или на 21 януари по стар стил) в чест на бабата акушерка в селото. Празникът е свързан със семейните обичаи. По произход е езически.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали.
Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“.
Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо.
В село Брестник Бабинден се празнува от незапомнени времена.
За празника в селото разказва в “Нашият ден“ Стоянка Муслеж, секретар на читалището.
“От незапомнени времена в Брестник се празнува Бабинден. Това е традиционен празник в селото, който почита родилката, бабата и родилната помощ, но заради пандемията втора година не можем го отбележим.
Самият ден се провежда по следния начин:
Жените от селото се обличат в различни герои от филми и политици или пресъздават персонажи на герои от книги. Играли сме Белчо и Сивушка с дървено рало, беше много атрактивно.
Така облечени жените се извеждат в центъра на селото до чешмата под звуците на оркестър, който свири. Самият ритуал се извършва пред чешмата, като израждането е с кукла. Присъства и лекарят на селото. Има софра с вино, сарми и пита хляб. Около софрата се играе хоро. На хорото се хващат само жени, мъже не се допускат. Вечерта пък мъже и жени се събират на раздумка.
С този ритуал показваме нашето уважение към родилната помощ и бабата, която е играла много важна роля в миналото в помощ на родилките.“
Чуйте повече в звуковия файл.

За ролята на акушерката разказва в “Нашият ден“ Виктория Николова, акушерка с богат опит, натрупан в една от големите болници с най-утвърдени традиции в Естония:
“В Естония акушерките са поставени в центъра на майчиното здравеопазване. Те са основните обгрижващи лица за нормалните раждания и нискорисковите бременности."
Ролята на акушерката
"Работим в болницата като акушерки и подготвяме жените за нормалното раждане и това, което ги очаква. Проследяваме бременността, за да се уверим, че всичко е наред. Ако има нужда от консултация със специалист, ги насочваме къде и с кого да се консултират и на какво трябва да се обърне внимание.“
Избора на професията “акушерка“
“Винаги ми се е струвало, че това е една много интересна професия и ме е привличала тази област. Когато родих детето си, вече бях сигурна, че искам да работя това.“
Жените, които не искат да раждат в болница
“Бих ги посъветвала добре да проучат какви опции предлагат различните болници и екипи и да не се притесняват да изговарят желанията си с тях.“
Пандемията
“Имаме установени правила за работа в новата ситуация. Тестваме с антигенни тестове всички жени и техните партньори, когато идват за раждането. Ограничили сме и достъпа на придружителите по време на консултациите.“
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg