“Хижар“ вече е професия в Националната класификация на професиите и длъжностите, но тепърва предстои работа на специалисти от Българския туристически съюз и Националната агенция за професионално образование и обучение по създаване на държавен стандарт за обучение по нея.
До този момент хижарите бяха назначавани като салонни управители, бармани, камериери, камериерки и други длъжности, които не отговарят на спецификата на положения труд.
Какво ще включват изискванията към професията и с какво те ще помогнат на заетите в тази дейност?
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Васил Николов, изпълнителен секретар на сдружение „Български туристически съюз“:
“Често пъти ни беше поставян въпросът “като какъв да назначим хижаря“, тъй като такава професия няма в класификацията. Затова я предложихме с помощта на Министерство на туризма и на други организации на Министерство на труда и социалната политика и професията беше допълнена. Направена е чисто административната крачка.
Професията “хижар“ винаги е съществувала, просто не е била административно записана и хората бяха назначавани на други длъжности.“
Всяка хижа има своята специфика. Има хижи, които са високо в планината, до които достъпът става само пеша и евентуално с муле и катър. Има и такива, при които дори по този начин в момента е възпрепятстван достъпът и зимата може да се стига само със снегоходки.
Често се случва хижарят да е там, а събота и неделя да идва някой да му помага, защото тогава се очаква по-голям поток от туристи. Рядко има хижи, които се обслужват от повече от двама души.“
“Това, което ще се промени с вписването на професията, е, че хижарите ще бъдат назначени по един правилен и законосъобразен начин. Защото в професията “хижар“ ти си и готвач, и посрещаш туристите, и чистиш след тях, трябва да разбираш и от дребни ремонти.
Това е съвкупност от различни компетенции, които този човек трябва да притежава. И когато той бъде назначен като “салонен управител“, няма как в длъжностната ме характеристика да влизат всички дейности и се прави формална длъжностна характеристика, която не отговаря на спецификата на неговата заетост.“
“Мислим и как да се изработи държавен образователен стандарт по професията, да бъдат изготвени и съответните учебни планове. Ние имаме център за професионално обучение към Български туристически съюз, в който се обучават планински водачи. По същия начин можем да обучим хижари. Човек за хижар се намира много трудно, защото не всеки би могъл да се справи с тази работа.“
“Трябва планината да ти е в кръвта. Няма учебник, по който да прочетеш как се става хижар. Аз съм израснал по хижите от дете.
Трима души поддържаме хижата, взимам и допълнителни хора за събота и неделя, един или двама души.
В момента в договорите ни пише “управител на хижа“. Не виждам разлика между “управител“ и “хижар“.
Разчитаме на човекопоток, в момента сме събрали доста хора. Голяма част от хората ни са редовни посетители. Там, където няма посещение, значи има лоша организация.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Петър Велков, управител на хижа „Червената шапчица“:
“Не съм особено въодушевен от промяната, тъй като това е един добавен ред в един списък с професии и това само по себе си нищо не значи.
Вече имаше една длъжност в същата таблица и в същата осигурителна група – “управител, хижа“, така че всичко е в ръцете на БТС и Министерство на туризма.
Има много неща, които винаги съм си мечтал да бъдат задължителни за един хижар в личен план – да бъде радиолюбител, да може да ползва радиостанции, задължително да може да оказва първа помощ. И други такива неща, които са трудни за регулиране и отнема време да бъдат научени.“
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" отново един до друг са рибарят Асен Масларски и ловецът Росен Мирчев. А разговорът е за гората българска. Поводът е стогодишен, та даже двойно вековен – век навърши Седмицата на гората, век празнува и лесовъдското образование в България! Гост на предаването е инж. Иван Ризов, зам.-директор на..
Болна тема ли са скрининговите програми в България – въпросът коментира в Lege Artis проф. Здравка Валерианова , онколог с над 30-годишен опит в сферата на регистрация на злокачествените заболявания, епидемиологията на рака и раковия контрол. Онкологичните заболявания са водеща причина за смъртността в световен мащаб, като ключова роля за..
Германия е сред страните с най-изразена демографска криза. Населението остарява, а това поставя сериозни предизвикателства пред здравната и социалната система. Както в много други развити държави, хората в Германия живеят все по-дълго. За последните три десетилетия средната продължителност на живота се е увеличила с около 6 години при мъжете и с около 4..
Улцерозен колит и ректорагия – все по-често ли се срещат хроничните заболявания на червата, коментира в Lege Artis гастроентерологът д-р Николай Цонев. В началото на разговора д-р Цонев подчертава, че този тип заболявания са изключително разпространени сред младите хора. Гастроентерологът посочва двете водещи чревни възпаления –..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
