„Неясно, но вълнуващо“ (Vague, but exciting) е знаменитият коментар, който софтуерният инженер Тим Бърнърс Лий получава, когато предлага на колегите си в ЦЕРН система, която да управлява и систематизира информацията. Годината е 1989 г., а неясният, вълнуващ проект ще преосмисли из основи начина, по който днес работим, използваме информацията, свързваме се и общуваме - интернет.
В мрежата всекидневно се генерират терабайти данни, информацията и знанието са разпръснати из сървъри по целия свят. А със свързването и анализирането им се занимава науката на данните или Data Science.
Науката за данните стои зад това да не спираме да скролваме в социалните мрежи, алгоритъмът работи за нашето пристрастяване. Също така обаче тя стои зад процеса на изнамирането на нови лечения и лекарства, за предотвратяване на инциденти и дори за правене на по-добро вино.
Естествено стои въпросът кой управлява данните днес, когато прахосмукачките-роботи знаят повече за домовете ни от нас самите, а и притежават изчислителна мощ в пъти по-голяма от тази на първите ракети „Аполо“, достигнали Луната.
Чуйте в звуковия файл увлекателния разказ на Никола Тулечки, преподавател в Софийския университет, председател на Сдружение „Данни за добро“ и не на последно място инженер на знанието.
Никола е и един от лекторите на събитието „Алгоритми на сътворението“ на Рацио, което е насрочено за 27 януари, четвъртък.
Никола Тулечки е експерт по данни в „Онтотекст” от 2017 година, където основно се занимава със семантично моделиране и интегриране на данни.
Завършил е докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията.
Интересува се от свързани отворени данни, както от структурна гледна точка, така и от гледна точка на тяхната обществена значимост.
Никола също води курс „Семантични Технологии” в Софийски университет и в Нов български университет.
Снимки: ФС на Рацио
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
