Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От „неясно, но вълнуващо“ до науката за данните

Снимка: @ratio.bg

„Неясно, но вълнуващо“ (Vague, but exciting) е знаменитият коментар, който софтуерният инженер Тим Бърнърс Лий получава, когато предлага на колегите си в ЦЕРН система, която да управлява и систематизира информацията. Годината е 1989 г., а неясният, вълнуващ проект ще преосмисли из основи начина, по който днес работим, използваме информацията, свързваме се и общуваме - интернет.

В мрежата всекидневно се генерират терабайти данни, информацията и знанието са разпръснати из сървъри по целия свят. А със свързването и анализирането им се занимава науката на данните или Data Science.


Науката за данните стои зад това да не спираме да скролваме в социалните мрежи, алгоритъмът работи за нашето пристрастяване. Също така обаче тя стои зад процеса на изнамирането на нови лечения и лекарства, за предотвратяване на инциденти и дори за правене на по-добро вино.
Естествено стои въпросът кой управлява данните днес, когато прахосмукачките-роботи знаят повече за домовете ни от нас самите, а и притежават изчислителна мощ в пъти по-голяма от тази на първите ракети „Аполо“, достигнали Луната.
Чуйте в звуковия файл увлекателния разказ на Никола Тулечки, преподавател в Софийския университет, председател на Сдружение „Данни за добро“ и не на последно място инженер на знанието.

Никола е и един от лекторите на събитието „Алгоритми на сътворението“ на Рацио, което е насрочено за 27 януари, четвъртък.


Никола Тулечки е експерт по данни в „Онтотекст” от 2017 година, където основно се занимава със семантично моделиране и интегриране на данни.
Завършил е докторантура в Тулуза (Франция) върху приложенията на автоматична обработка на езика на доклади за инциденти в авиацията.
Интересува се от свързани отворени данни, както от структурна гледна точка, така и от гледна точка на тяхната обществена значимост.
Никола също води курс „Семантични Технологии” в Софийски университет и в Нов български университет.

Снимки: ФС на Рацио



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05