Средният разход за един български пациент се е увеличил и то значително, над 500 лева в сравнение с предходната година. Той варира в пъти между различните болници. Какви са причините пациентът да е все по-скъп на здравеопазването?
Темата коментира в “Нашият ден“ икономистът в областта на здравеопазването Аркади Шарков:
“Множество са факторите, касаещи ценообразуването на един пациент, преминал през болница. По принцип системата на здравеопазването изразходва повече отколкото пациентът заплаща за своето здравеопазване в някои направления, но не във всички.
Работещите в частния сектор плащат 1,5 отгоре и за тези, които държавата осигурява. Има една неравнопоставеност между работещи, такива, които държавата осигурява и съответно трансфер от държавата, когато се заплаща за българския пациент.
В последните две години пандемията минава и с много смъртни случаи в България и по света, което наложи нов тип политика в системата на здравеопазването, а именно в повечето случаи приходите на лечебните заведения зависеха от тяхната дейност. Ако премине пациент, на лечебното заведение ще бъде заплатено.
Последните две години социалните механизми, които държавата създаде за подпомагане на лекарите в Covid системата за добавяне на извънредни клинични пътеки, които да заплащат съответно и лечението, допълнително внесоха едно финансиране, което ще остане под въпрос в момента, в който кризата приключи."
Клиничните пътеки
“Когато един пациент струва по-малко на лечебно заведение, за да го изпишат здрав, можем да кажем, че това заведение изразходва по-оптимално парите. Ако погледнем от другата страна – парите, които държавата дава под формата на пари за клинични пътеки, дали са достатъчни.
Защото клиничните пътеки, които касаят лечението на Covid, бяха вдигнати на 1450 лв. Но множеството анализи на групи лечебни заведения в България сочеха, че средно един пациент струва между 2500-3000 лева на лечебните заведения.“
Печелят ли болниците от кризата
“Нито едно от лечебните заведения не е доволно от това, че има Covid, тъй като бива спиран плановият прием, който им носи по-голямата част от приходите. Covid унифицира дейността на болниците и ги прави по-зависими от държавата.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
