Надбягвания с коне и колесници, надпревари по борба и бокс, юмручен бой, гладиаторски битки и като връх, Олимпийски игри – с такива непристойни и разюздани зрелища, наследени от античните времена, са се забавлявали жителите на християнска Византия. Сатанински и бесовски са се виждали те на почтените божи служители, спазващи препоръките за скромен, дори аскетичен живот. Описвайки скверните забавления на съвременниците си в различни съчинения, те са ни оставили безценен източник на информация за бита на средновековния византиец. От друга страна, нашите първи книжовници, захващайки се да превеждат тези съчинения от гръцки на старобългарски, се сблъскват с наименования на непознати в нашата традиция дейности и явления, за които естествено няма измислени думи. Как са се справяли с това сериозно препятствие.
Най-подготвените и добросъвестните средновековни преводачи са се постарали да създадат съответни наименования на старобългарски. Така за надпревара с коне и колесници са известни няколко варианта – „коньно (коньско, коньное) (оу)ристание (оутекание)“. В тях откриваме излезли от употреба думи от семантичното гнездо на глаголите „ристати, рискати“ със значение „бягам; вървя бързо; обикалям с бяг, тичам (в кръг); скачам“ и „оутекати, оутакати“ – „отивам; минавам, преминавам; избягвам, побягвам“. В друг превод е предпочетен славянизираният гърцизъм „подрумие“ (на гръцки „дромос“ е „път“). А когато самият преводач не е запознат със спорта или зрелището, той просто използва оригиналното гръцко наименование.
Още за оригиналните решения на средновековните славянски преводачи чуйте в разговора с проф. Татяна Славова, преподавателка в катедра „Кирилометодиевистика“ на Софийския университет.
Чуйте повече от звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
