Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо киселото мляко все по-слабо се свързва с България

Елица Стоилова: Без осъзната политика за реклама на националните символи нямаш разпознаваемост в чужбина

Снимка: www.momchilovtsifest.bg

Елица Стоилова е главен асистент в ПУ, катедра „Етнология“ на Философско-историческия факултет. Бакалавърските ѝ степени са две – "Етнология" и "Социология", магистърската отново и е "Социология" (всичко в ПУ).

Докторантурата си защитава в Холандия (Техническия университет в Айндховен) в програма за история на технологиите. Работи върху българското кисело мляко и как то започва да се възприема като национален символ. Изследва промяната в неговото производство и консумация, както и неговата популяризация в чужбина. От тогава и социалното изследване на храната и храненето се налагат като основен неин интерес.

Нематериалното културно наследство и въпросът за идентичността са другите два тематични проблема, с които се занимава (почти винаги през храните). В момента работи върху кулинарните фестивали в България и техните специфики. Участва и в проект финансиран от програма "Творческа Европа" за културите в движение, както българския екип работи върху общността на каракачаните. Друг актуален проект се казва „Трансформиращото се село“.

Елица Стоилова е главен герой в “Нашият ден“:

“За българското киселото мляко е говорено и писано, но като някаква обща информация. Но цялостното изследване за киселото мляко като национален символ, какво се случва през периода на Комунизма, трансформациите, които има от ежедневен, домашно произвеждан продукт, към индустриален. Имаше много неща, за които никой нищо не е писал“

Какво не подозираме за киселото мляко?

“Без силна и осъзната държавна политика, че трябва да рекламираш своите национални храни и символи, нямаш разпознаваемост навън.

Имало някакъв период, в който киселото мляко е свързано с България, не само в нашата държава. Във Франция дълго време, до последните 10-15 години, все още се употребяваше “натурално кисело мляко България“, в момента тази връзка не съществува, защото няма държавни и национални политики, които да я поддържат.

Социализмът, макар и не толкова осъзнато, е натискал в тази посока и има постигнати резултати.

Нещо, което хората не знаят, е, че обикновено се смята, че има износ на кисело мляко, но това което не само произвеждаме, а и изнасяме за останалите страни, това са закваски.

С индустриализацията става вече и този процес на изграждане на българска идентичност на киселото мляко и в един такъв процес на изграждане на национална идентичност на даден продукт, освен държавата важна роля имат и специалистите.

Хранене и идентичност:

“Начинът, по който ядем, какво ядем, как ядем, защо го приготвяме по този начин, всичко е част от културата, в която сме израснали, която предаваме нататък.“

Чуйте в целия разговор в звуковия файл защо се променя вкусът на киселото мляко.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05