Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Премълчаната история на Амадеус

Снимка: Wikipedia

265 години след рождението на Моцарт великият творец най-сетне намери и у нас своя адепт, който събра в книга премълчаното и непремълчаното за гения.

Проф. д-р Венко Александров

Нещо повече – музиковедите единодушно признават, че става дума за наш, български принос към тълкуването на Моцарт. Още по-изненадващо е, че авторът е прочут лекар и страстен привърженик на музиката. Това е проф. д-р Венко Александров, анастезиолог, който в юбилейната година събра Моцартова биография. Без претенциите на откривател, с голям респект и, както сам споделя, с известни притеснения заради непринадлежността си към музикантското съсловие, авторът старателно подбира факти и събития, подредени според хронологията на случващото се в живота на Волфганг Амадеус. Получил се е огромен и много интересен труд, резултат от очевидно дългогодишен и несекващ интерес към загадките около живота, творчеството и съдбата на музикалния магьосник.

А най-оригиналното в книгата е лекарският поглед към личността, реакциите, физиката и психо-физическото състояние на композитора, анализа на здравословното му състояние, както и тълкувание на различните тези за така ранната му смърт.
Освен акад. проф. Венко Александров в предаването вземат участие музикологът проф. Анда Палиева и големият оперен певец проф. Павел Герджиков.

Проф. д-р Анда Палиева е музиколог, дългогодишен преподавател по история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Има десетки публикации в български и чужди издания и участия в множество международни музиколожки форуми.

Проф. Павел Герджиков, освен оперен певец, е режисьор и педагог в Националната музикална академия. Има над 100 роли като солист в Националната опера и десетки оперни постановки като режисьор. Познат е на публиката и от големите оперни театри в Париж, Виена, Мадрид, Неапол, Копенхаген, Белград. В момента преподава актьорско майсторство и оперна режисура.

В предаването звучат Концерт за кларнет и оркестър ла мажор К 2622, втора част, и Соната До мажор от Волфганг Амадеус Моцарт.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05