След заседанието на парламентарната комисия по култура и медии, което се състоя на 19 януари 2022 година, бяха изразени идеи, които притесниха журналистите. Няколко дни по-късно някои от членовете на комисията, участвали в този разговор, се опитаха да обяснят какво са искали да кажат, а АЕЖ - България ги призова ясно да декларират какви точно са идеите им за търсене на отговорност от журналисти и какъв конкретен проблем се опитват да решат с предложенията си. Това загубване в превода по време на заседанието на парламентарната комисия по култура и медии, за успокоение, предизвика коментарите на професионалистите и като че ли внесе яснота в изказа, намеквайки, че е полезно да се ползва експертно мнение за всички идеи, засягащи медийната среда в България, съобразено с постигнатото на европейско и национално ниво.
Почти по същото това време бяха публикувани два журналистически анализа, които имаха отношение към моментното състояние на българската медийна среда. В „Мрежата поканихме техните автори- Владимир Йончев, главен редактор на сайта OFFNews и Даниел Пенев, журналист на свободна практика.
Евтината журналистика
Владимир Йончев: „Виждам един много голям проблем, който е виновен за това дередже, до което докарахме журналистиката. Това е нашият опит, който ни е гордо и бойко се опитваме да спазваме вече 15 години, а именно да поевтиним продукта си. Ние започнахме да правим евтина журналистика. Ние се отказвахме от неща, които изглеждаше, че ще поевтинят продукта и няма много да увредят качеството. Имаше истина в това. Увреждаше се малко качеството от това, че няма кореспонденти, с малко от това, че няма коректори, с малко от това, че няма ресори… Така се докарахме дотам да произвеждаме един продукт, който неправилно носи името „журналистика“.
Няма читателска солидарност, която да каже, че журналистиката не е евтин продукт
Даниел Пенев: „Медиите директно се конкурират със социалните мрежи за вниманието на хората, така че по отношение на по-младата аудитория това е тотално различен проблем и там бързината и сензационността е начин да привлечеш вниманието. Работата е там, че това не трябва да става за сметка на журналистическите стандарти и принципи. Според мен в България нямаме културата, да плащаме за журналистика и медии както и да очакваме някаква отговорност от рекламодателите. Когато казвам, че очакванията на аудиторията се променят, то е и защото тя не притежава медийна грамотност. Проблемът е много комплексен и не е само на едно ниво, на което ние можем да вземем еднозначно решение, което да стане устойчив модел за медиите и устойчив модел за аудиторията.
Разговорът, който водим с вас в момента, е в едната от двете обществени медии, а колко пъти сте се натъквали на разговор за качеството и състоянието на медиите в частни медии? Това за мен също е голям проблем."
Къде е журналистическата общност?
Владимир Йончев: „И все пак да кажа, че има доза оптимизъм щом може да се говори в нашата общност със спокоен тон и да се смятаме за колеги и съмишленици, а това не е лошо начало. Освен това, за всичките тези много мои години в журналистиката, виждам как се въртим много малко хора в нея, може би не повече от 200 човека. Идват някакви, завъртат се за година-две и отлитат и не си спомняме за тях. Ние сме една много малка общност и е време да си дадем сметка колко много неща зависят от нас и колко сме силни, всъщност. Защото и предишната, и тази, и всяка следваща власт все до нас ще опират. Смениха се толкова много политици през последните години, а журналистите си останахме едни и същи. Важното е да знаем как да си вършим работа, а за това е нужна доза честност. Журналистиката ще остане. Зависи от нас и от аудиторията.“
Даниел Пенев: „Повдига се тук въпросът за гилдията или липсата на такава и въобще за усещането за журналистическа общност. Това е проблем, който наскоро усетих много болезнено. Беше по време на така наречената инициатива „Достойните българи“. Имаше няколко наградени журналисти от различни водещи телевизии и всяка една водеща телевизия си съобщаваше само за своя награден, което показва неуважение към самите колеги, а и сякаш журналистите не искаха да посочат добрите примери помежду си, да не говорим, че много водещи медии избягват да цитират регионални медии, което в никакъв случай не говори за гилдия и за общност.“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Притчата за блудния син е красноречив пример за злоупотреба със свободата и любовта. Сюжетът ѝ се повтаря често в живота. Почти всеки един от нас постъпва в една или друга ситуация като блудния син. Спасителят ни посочва правилния изход, като чрез бащината обич, ни разкрива Божието милосърдие. Ако се вгледаме внимателно обаче в притчата за Блудния..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния..
Село Симеоновец се намира в община Септември, на 3 км е от шосето между София и Пловдив, а разстоянието до областния град Пазарджик е 20 км. В Симеоновец живеят около 900 човека. На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващи търговци. Според други, това е..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър Къцарков, хебраист и изследовател на процесите в Близкия изток. Хамас превърна освобождаването на тримата заложници, сред които бяха Ели Шараби, Ор Леви и Охад Бен-Ами, в цинично шоу – това се случи..
За първи път на 14 февруари в дома на семейство Златка и Атанас Панайотови в с. Бродилово ще се проведе традиционният ритуал "Зарязване на лозята". Под звуците на гайда и тъпан ще се отбележи началото на лозарския сезон и почита към Трифон Зарезан, покровител на лозарите. "Церемонията е ценна традиция, символизираща надеждата за..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg