Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Връзката между Йозеф Бойс и българските творци

4
Banners' Box, Правдолюб Иванов
Снимка: nationalgallery.bg

Гьоте-институт България и Националната галерия откриват изложбата „Искри на въображението. На честотите на Бойс“ ще се открие на 10 февруари от 17 часа в „Квадрат 500“, където ще бъдат представени творби от над 20 български художници и артисти, чиято работа е била повлияна от културния импулс и наследството на Йозеф Бойс. Куратор е Вера Млечевска.

Визуална идентичност (банер), Паул Вогенрайтер
През 2021 светът отбеляза 100-годишнината от рождението на германския радикален художник и активист Йозеф Бойс. В Германия инициативата beuys2021 има за цел преди всичко да постави въпроса дали идеите му са актуални и днес и какво е неговото наследство за германското и световно изкуство. В България въпросът беше – кой е Йозеф Бойс и какво общо има той с българското изкуство? Докато извън България идеите на Йозеф Бойс са добре познати и често са повод за противоречиви дискусии, у нас важният въпрос е кой е Йозеф Бойс? Въпреки, че той е починал през 1986 година, когато у нас официалните институции не са толерирали авангардните художествени прояви, много от българските художници са запознати с неговото творчество от свои източници, разказва Вера Млечевска. Особено тези, които се интересуват от пърформанси, а Бойс е известен с тях. За нашите творци, неговите пърформанси са потвърждение, че са на прав път и това е легитимно изкуство и има смисъл да се работи в тази посока. Бойс е влиятелна и харизматична личност, която гори в изкуството и се опитва чрез него да трансформира обществото, смесва политика и изкуство. Например, той твърди, че трябва да направи срещите си с публиката денонощни, защото не му стига времето. Популярен е заради продуктивността си, живее 100% в изкуството и има пърформанси, скулптури, принтове, рисунки. Вдъхновил е много хора, между които и български творци.

„Tombstone for JBeuys“ – юли 1991, Лъчезар Бояджиев
С изложбата Гьоте-институт отбелязва неговата 100-годишнина, като Вера Млечевска търси връзката между него и българските художници. Затова в нея могат да се видят много архивни неща от 90-те години на миналия век. Повече за изложбата чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01
Юлия Владимирова и Катя Костова (вдясно)

АртТеатър Берлин – където българите в Германия срещат българската култура

В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската култура и изкуство.  "Наистина вярвам, че културата е обединител. Представяйки българска култура на европейска, на чужда сцена, се създават мостове към нашата държава, които изграждат позитивен..

публикувано на 05.09.25 в 10:15