Отглеждаме и възпитаваме деца, родени във времето на тотално присъствие на дигиталните технологии във всички области на живота. Това неизбежно се отразява върху светоусещането, ценностите, поведението, общуването, ученето и т.н. на младите. Дори да не го разбираме, усещаме го и често се чувстваме безпомощни в опитите си да поддържаме нормални отношения, да се грижим за здравето, безопасността и развитието им по познатите ни начини. Безпокоим се от часовете, които децата прекарват пред екрана, от опасностите, които се крият в мрежата, гневим се, когато тийнейджърът дори не ни забелязва, потънал в чата, игра или тъпи клипчета. Как да ги предпазим, да им осигурим добро бъдеще и щастливи връзки?
Изискванията към родителите са огромни и на терена на технологичните новости те най-често са поне с една крачка след децата си и заинтересованите от въвличането им в капаните на виртуалната реалност. Имаме ли полезни ходове в тази наглед изгубена битка. Както всяка връзка, и връзката деца-родители е двустранна, правила и изисквания има и към двете страни и не бива да се колебаем да настояваме за спазването им. Това обаче ще се случи, ако сме изградили здрава и топла връзка с децата си преди и извън дигиталното, ако чрез собственото си отношение и поведение сме им показали, че живият човек до нас е по-важен от устройството и виртуалния събеседник и ако сами вярваме, че това, което ние умеем, знаем и правим в реалния свят е важно и ценно.
Не е лесно, защото този път комуникацията е между два свята, казва Доника Боримечкова, педагог, психолог, член на Българското общество за лаканианска психоанализа, на асоциация „Родители“ и Българския център за безопасен интернет, в рубриката „Всичко за образованието“.
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg