Как да общуваме с „дигиталните“ си деца

Отглеждаме и възпитаваме деца, родени във времето на тотално присъствие на дигиталните технологии във всички области на живота. Това неизбежно се отразява върху светоусещането, ценностите, поведението, общуването, ученето и т.н. на младите. Дори да не го разбираме, усещаме го и често се чувстваме безпомощни в опитите си да поддържаме нормални отношения, да се грижим за здравето, безопасността и развитието им по познатите ни начини. Безпокоим се от часовете, които децата прекарват пред екрана, от опасностите, които се крият в мрежата, гневим се, когато тийнейджърът дори не ни забелязва, потънал в чата, игра или тъпи клипчета. Как да ги предпазим, да им осигурим добро бъдеще и щастливи връзки?

Изискванията към родителите са огромни и на терена на технологичните новости те най-често са поне с една крачка след децата си и заинтересованите от въвличането им в капаните на виртуалната реалност. Имаме ли полезни ходове в тази наглед изгубена битка. Както всяка връзка, и връзката деца-родители е двустранна, правила и изисквания има и към двете страни и не бива да се колебаем да настояваме за спазването им. Това обаче ще се случи, ако сме изградили здрава и топла връзка с децата си преди и извън дигиталното, ако чрез собственото си отношение и поведение сме им показали, че живият човек до нас е по-важен от устройството и виртуалния събеседник и ако сами вярваме, че това, което ние умеем, знаем и правим в реалния свят е важно и ценно.

Не е лесно, защото този път комуникацията е между два свята, казва Доника Боримечкова, педагог, психолог, член на Българското общество за лаканианска психоанализа, на асоциация „Родители“ и Българския център за безопасен интернет, в рубриката „Всичко за образованието“.