Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Космическата епопея на „Джеймс Уеб“

Снимка: EPA/ESA

Увлечени в новинарския поток, като че ли не обърнахме нужното внимание на момента, в който телескопът „Джеймс Уеб“ достигна окончателната си орбита в точката на Лагранж.

Във време, когато роботите прахосмукачки притежават повече изчислителна мощ от първите совалки на „Аполо“, „Джеймс Уеб“, най-голямата и най-сложна обсерватория, създавана досега от човек, „зае мястото си за паркиране“ и отвори и последното си огледало.

Соларният щит на телескопа с площ колкото на тенис игрище, беше сгънат, за да може да се събере „в багажника“ на ракетата „Ариана“ 5. Само той е имал над 350 point of failure – т.е. потенциални единични повреди, които биха спрели цялата система.

Напълно сглобеният космически телескоп „Джеймс Уеб“ със слънчевия си щит и палетни структури, които се сгъват около телескопа при изстрелване
Щитът защитава телескопа „Джеймс Уеб“ от излъчванията, идващи от Земята, Луната и най-вече Слънцето, и се състои от 5 различни слоя, всеки от тях по-тънък от човешки косъм.

Телескопът е чувствителен в инфрачервения спектър, той ще е своеобразна машина на времето и ще търси светлина от първите формирани звезди и галактики преди 13,5 млрд. години.

По този начин астрономите ще получат нови данни за най-ранните моменти от развитието на Вселената и ще изследват най-отдалечените фази от космическата история.

Космическият телескоп Джеймс Уеб на НАСА ще обикаля около слънцето на 1,5 милиона километра от Земята
Къде точно се намира в момента „Джеймс Уеб“ и кога да очакваме резултати от работата му – чуйте в „Науката не спи“ с Никола Кереков.

Снимката е на EPA/ESA

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36