Преди седмица собственикът на "Мета" Марк Зукърбърг заплаши със спиране на Фейсбук и Инстаграм в Европа. Това може да стане, ако компанията му не получи възможност да прехвърля, съхранява и обработва данните на европейските си потребители на сървъри в Съединените щати.
Трансатлантическият трансфер е регламентиран чрез така наречения "щит за защита на личните данни".
Този договор обаче беше анулиран от Съда на Европейския съюз през юли 2020 г. поради нарушения на защитата на данните. Оттогава Европейският съюз и Съединените щати работят по нова или актуализирана версия на споразумението.
Темата коментира в “Нашият ден“ Георги Караманев, програмист, журналист и автор на сайта „Дигитални истории“:
“За първи път Фейсбук не е най-посещаваният сайт на света. Той беше изпреварен от Тикток. За втори път той няма месечен ръст на потребителите за 18 години. Личи, че гигантът е в криза и че трябва по някакъв начин да привлича вниманието.
Тук се случи нещо друго, той се оказа в ролята на Дук Мандарина от “Лукчо“, който седи на гардероба и заплашва – “ще скоча, ще скоча“ и никой не му обръща внимание, защото европейските лидери започнаха да казват – “Чудесно, ние отдавна не ползваме Фейсбук.“
Дук Мандарина спря с тази стратегия, тя се появи само в един годишен доклад на американските борси. Тази новина звучи по-скоро като маркетингов ход. “Балонът на филтрите“ във Фейсбук ни затваря в нещата, които много ни харесват и които много не ни харесват и ни карат да се ядосваме, именно те ни задържат там.
Така ни лишават от много гледни точки и нюанси и създават много сериозни проблеми. Поне в моя “балон на филтрите“ не видях голяма паника и не виждам основание за нея, може би има нужда да се пооткъснем, със сигурност този гигант има нужда да стъпи малко на земята и да започне да се отнася по-отговорно, което за момента не се случва.
Метавселена
“Идеята е да прекарваме по-качествено време в мрежата, идеята не е да прекарваме повече време в никакъв случай. Но как точно ще изглежда за момента можем само да гадаем, но така или иначе идеята е да се озовем в едно по-реалистично триизмерно пространство, което симулира действителността.“
Чуйте Георги Караманев в звуковия файл.
Основната отговорност за мен е винаги в потребителя – нивото на дигитална и на функционална грамотност и на образование предполагат, че едни хора използват тези мрежи по един начин и са наясно какво правят те, за да ги манипулират, а други не са наясно и се оставят да бъдат манипулирани.
В т.нар. “балони на филтри“ много малко неща ни дразнят и за мен това е по-големият проблем. Обграждаме се само от нещата, които ни харесват – четем това, което сме си избрали да четем, алгоритъмът показва това, на което си реагирал. Това създава една илюзия, че светът навън мисли така, както мисля аз, но това не е вярно.
Когато не сме достатъчно наясно, че сме в балон, че това цялото нещо е един алгоритъм, който има за цел да ни достави повече от това, което искаме и си мислим, че това е реалността. Проблемът винаги идва не толкова от реалността, а от начина, по които я възприема. И ако възприемаме нашият балон за реалност, а той се окаже балон какъвто е, тогава нещата стават по-трудни за нас самите.
Ние виждаме отражението – изключително ниска търпимост към различно мнение. Изключително малко хора, които се осмеляват да кажат – “царят е гол“, защото няма да получат лайкове или ще бъдат нападнати в социалните мрежи.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg