Предполага се, че когато на дневен ред се поставя казус, който засяга конкретни страни, тези страни трябва да бъдат поканени на разговор. Уви, у нас невинаги става така. На провелата се неотдавна среща между народните представители от парламентарната комисия по култура и медии към НС и представителите на Асоциацията на българските продуценти, „Филмаутор“, Асоциацията на българските киносалони и Националния филмов център не бяха поканени представители на филмопроизводството у нас. А именно бъдещето на филмопроизводството беше поставено на масата. Това доведе до отворено писмо, изпратено до премиера, министъра на културата и парламентарната комисия по култура и медии, в което 38 режисьори от различни поколения изказаха своето възмущение и недоволство срещу игнорирането им и поредния опит да бъде лансирана тезата за изкуствено разделение на киното на „зрителско“ и „фестивално“. Тя е била лайтмотив и на едно друго правителство, но сега е напът да бъде официализирана, което според режисьорите е недопустимо. Съществуват и подозрения за лобистки интереси.
Специални гости в студиото бяха Весела Казакова и Мина Милева – режисьорският тандем, участвал в не един световен филмов фестивал – са сред подписалите се под отвореното писмо. Според тях нивото на филмите, които се разпространяват у нас, значително е паднало и това се диктува от пазарния принцип, по който действа нашата дистрибуция на филми. Причината да не се гледат достатъчно качествени български филми се крие в невъзможността им да достигнат до екран. Много често някои от най-ценните заглавия не отчитат голям брой зрителите, защото не получават нужната мейнстрийм платформа. Оказва се, че най-сигурният и работещ механизъм, чрез който можеш да вкараш филма си в кината, е да се закачиш за конкретен телевизионен канал.
„В обществото се опитва да се наложи едно мнение от група от хора, че фестивалните филми не са зрителски и че единствено зрителските трябва да бъдат подкрепяни“, обясни в часа на „Кино с думи“ Павел Веснаков, председател на Българска асоциация на кинорежисьорите, който се включи по телефона. Той изрично подчерта, че фестивалните филми всъщност са и зрителски филми. По негово мнение чисто зрителските комерсиални филми се опитват да избегнат факта, че не отговарят на високите художествени критерии, които трябва да имат, за да бъдат финансирани от държавата.
„Това е нещо, което е изкуствено насадено в обществото и което е изключително некоректно и невярно на философията и идеята на Закона за държавното финансиране на киноизкуство. Ние, авторите на филми, които пътуват по света и се опитват да представят България по някакъв по-софистициран и екзистенциален начин, не можем просто да мълчим в тази ситуация“, допълни още Веснаков.
„Най-важното за нас, като страна, за цялостната ни стратегия, като малка държава на ръба на ЕС, но много значим член на Съюза, е да си дадем сметка, че трябва да изградим културна идентичност на страната ни. Културна идентичност с филми, които са просто за забава и са с копирани сюжети, неадекватни към българската действителност, няма как да бъдем уникални. Стремежът на Министерство на културата и въобще на хората, които правят стратегията за българското кино, трябва да е да мислят за нашата идентичност“, смята Весела Казакова. Тя изтъкна, че именно фестивалното кино е това, което издига нашата култура навън и създава имидж на страната ни.
„Фестивалите са не само най-зрителското място, но и най-търговското“, обясни Мина Милева. И допълни, че разделението на киното на „зрителско“ и „фестивално“ се прави, „за да може една група от хора да усвои едни пари, а друга – да не ги получи“. Това е стар проблем, а и принцип в киното, където – както са ги учили в продуцентското училище – всичко опира до пари.
„Киното е storytelling, т.е. разказване на истории, и ако ти не можеш да изкомуникарш историята си с целия свят, то се обезсмисля. Министерството на културата прави така, че тази история да не бъде разказана, защото казва „Няма да ходите навън!“. Еми… не става“, допълни още Милева.
Весела Казакова, Мина Милева и Павел Веснаков застават зад идеята, че публиката е интелигентна, жадна за смисъл и дискусии и не трябва да бъде подценявана, а възпитавана във вкус към киното.
Какво означава филмът ти да е типично български, но да не изглежда като такъв и защо това би могло да бъде формула за успех? Защо националната ни кинематография трябва да бъде разделена на „зрителска“ и „фестивална“ и изобщо съществува ли такова разделение? Какви филми трябва да финансира българската държавна политика – такива с високо художествено съдържание или т.нар. "зрителски филми"? Възможна ли е дискусия в широк кръг, на която да бъдат разисквани както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството?
Чуйте в звуковия файл.
В центъра на София могат да бъдат открити две все още нови артистични пространства. Освен че се намират в непосредствена близост едно до друго, те имат и други общи характерни черти. Те са независими от фондове и фондации, с млади галеристи, които същевременно са и автори на художествени произведения. Дали и доколко това е белег за промяна в..
В епизод 589 "Трамвай по желание" среща своята публика с мултифункционалния театрал и популяризатор на науката Димитър Узунов. Може да се каже, че Митко е една ренесансова личност насред XXI век. Притежава бакалавърски и магистърски степени по приложни театрални науки от Университета Париж и по геология от Софийския университет. Учил е също..
В редакция "Хумор и сатира" държим под око какво става не само у нас, но и по света. Тази седмица окото ни хвана истинска новина от Япония, която насочи вниманието ни към България. Освен нея в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", по стихотворения на..
Ново културно пространство отвори врати в Пловдив преди дни. Мястото се казва "Ателие 47" и програмата включва курсове по импровизационен театър, театрална школа, събития с лектори от различни сфери на изкуството, науката и духовното развитие, както и вдъхновяващи събития за себеразвитие. Чуйте интервюто на Юлия Владимирова със създателите на..
Корейската художничка Джазу Янг открива първата си самостоятелна изложба в София тази вечер в галерията на "Гьоте-институт". Експозицията носи заглавието "Иманентност" и представя задълбочено изследване на връзката между хората и обитаваните от тях пространства. В своите творби Янг се фокусира върху темите за трансформацията на градските..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg