Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съдия Мирослава Тодорова: Хубаво е, че при това състояние на прокуратурата все още има журналистически разследвания

Проучването „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ – кога и за какво най-често биват съдени журналисти у нас и защо доверието в съдебната ни система е ниско, коментират в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ съдия Мирослава Тодорова, съавтор на проучването и доц. Жана Попова, един от съставителите на книгата.

Съдия Мирослава Тодорова

„В книгата с колегата Калпакчиев писахме за наказателните дела за обида и престъпление срещу журналисти. Искахме да разясним тяхната специфика и разлика с гражданските дела. За разлика от гражданските, наказателните дела влекат след себе си освен психологически, и правни последици, защото ако бъде постановена осъдителна присъда, това може да се отрази в досието на осъдения журналист и ако това се е случило два пъти все едно той е осъждан за кражба. Гражданските се водят за обезщетения и не се отразяват в свидетелството за съдимост. Вече никой не може да бъде съден за обида и клевета от страна на държавата. Прокуратурата няма основание да се намесва.

Историята на журналистиката от изминалите години показва доста аналогии с историята на развитието на съдебната власт в България. Възможността да се въздейства върху журналистиката през несправедливи процеси или неправилни осъждания е пряка функция на състоянието на съдебната власт. Но е възможно и обратното под претекст, че се извършва журналистическа дейност да се достига до саморазправа с репутации, с политически и икономически опоненти. В този смисъл, много е важно да се постигне финия баланс за защита свободата на изразяване в общество като нашето, което е в началото на утвърждаването на основни демократични процеси. От друга страна да бъде защитено човешкото достойнство в държава, която не е свикнала да уважава човека – свободата на словото да не се превръща в нещо друго.

Затова и сме написали в нашия текст, че: „в завладяната държава, която създава съмнения за криминализиране на институциите, много е важно да се прави разлика между истинския справедлив съдебен процес, истинската журналистика и журналистиката, която е една от проявените мимикрии на завладяната държава.

Изходът е в публичния дебат, обсъждането на подобни казуси и внимателното наблюдение върху работата на съда. Съдът трябва да свикне, че е част от една демократична мрежа на наблюдение и обществен надзор.

Относно SLAPP делата, трябва да се измисли механизъм срещу стратегически дела срещу журналисти, които дела водят до заглушаване на журналисти или дори затваряне на медии. Но това е деликатен въпрос, защото може да се стигне до злоупотреба.“

Защо прокуратурата не се самосезира по журналистически разследвания

„Ако прокуратурата разследва всички данни за престъпления, това би било в голяма подкрепа на журналистите. И дори журналистът, направил разследването да бъде обвинен от лицата, срещу които е разследвал, журналистът може да се защити, като се позове на практиката на прокуратурата. Въпросът защо прокуратурата не се самосезира по журналистически разследвания се превърна в реторичен – това е част от проблема на целия демократичен процес на политическата система и защо прокуратурата се употребява от силните – дали ще са управляващите или някаква паралелна власт няма значение. Бездействието на прокуратурата води до липса на доверие. Хубаво е, че при това състояние на прокуратурата все още има журналистически разследвания, другото би било много притеснително. Никой от нас не е наивен. Ние знаем какъв голям проблем представлява съдебната власт и прокуратурата в частност. И именно тези разследвания на журналисти са съществен аргумент политиците да знаят, че в дневния ред на обществото прокуратурата е номер едно. Ако повдигнем въпроса защо главния прокурор си позволява да иронизира разследвания като „Осемте джуджета, то веднага следва и втори – защо Висшия съдебен съвет търпи това? Има механизми, които не позволяват това, защото такова поведение води до девалвация на самата професия.“

Доц. Жана Попова: „В проучването „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ ние разглеждаме и защитаваме два основни принципа: от една стана свободата на словото, свободата мнение и от друга страна правото на всеки да защитава доброто си име. Изразяването на мнение трябва да остане свободна територия, в която хората да могат да задават въпроси, защото едно от делата срещу журналист е за задаване на въпрос, а друго за изразяване на мнение. Да не забравяме, че много често съдии са обект на нападки от страна на „жълти сайтове“ като „ПИК“, чиято собственост е прехвърлена и няма как да се изплатят наложените му глоби. В книгата представяме интервюта с журналисти, които са съдени от кметове, общински съветници и тези тъжители съм им предлагали да оттеглят жалбата си срещу медиен комфорт и достъп до пресконференции, от които журналистите са били лишавани иначе.“

Целия разговор с доц. Жана Попова и съдия Мирослава Тодорова, както и всички примери от проучването „Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ може да чуете в звуковия файл.

ВИЖТЕ ОЩЕ

В България вече няма ферми за норки, но битката за забрана на добива на ценни кожи продължава

Сдружение КАЖИ ("Кампании и активизъм за животните в индустрията") отбеляза наскоро своя 8 рожден ден. КАЖИ е българска организация с нестопанска цел, основана с цел защита на животните и фокус върху индустриалното животновъдство. Мисията на сдружението е да предотврати страданието на възможно най-много животни, като влияе за въвеждането на..

публикувано на 25.05.25 в 13:25

Духовната слепота

"Аз съм светлината на света, който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота", казва Спасителят. От Евангелието разбираме, че телесно слепите търсят помощ от Христос и Той им връща зрението. Духовно слепите, за разлика от тях избягват светлината, противят се на Сина Божи, гледат да Го унищожат, за да могат спокойно да..

обновено на 25.05.25 в 10:04
Стилиян Деянов

Стилиян Деянов: Никушор Дан все пак има лостове за влияние

Как изборите за президент в Румъния илюстрират разломните процеси в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стилиян Деянов , журналист на свободна практика, който живее в Румъния. Как излезе математиката на Никушор Дан "Сложно е, защото на първия тур имаше един триъгълник между статуквото, националистите и Никушор Дан, който..

публикувано на 25.05.25 в 08:55
лютата чушка „Български дух“

Люто, по-люто, най-люто

Във варненското село Страшимирово има ферма за люти чушки, в чиито парници съжителстват люти сортове чушки от цял свят. Фермата е създадена от Христо Родинов, който е и създател българския сорт люта чушка "Български дух", международно признат и сертифициран. Христо Родинов, и семейството му – съпругата му Дарина и дъщерите му Елена и Славена –..

публикувано на 25.05.25 в 08:20

Българската арменка или арменската българка

В Деня на българската писменост, просвета и култура насочваме вниманието ви към Севда Севан, която в своето творчество разказва за смесването на традиции и култури, за общуването между гърци, арменци, евреи и турци, които пребивават в хармонията на своето многоезичие. Ще го сторим заедно със сина ѝ Ален Лазаров, Вартануш Топакбашян, главен..

публикувано на 24.05.25 в 12:23