Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ерик Ноло в България

Ерик Ноло и Ангелина Грозева
Снимка: личен архив

Френският литературен критик и журналист и българофил Ерик Ноло представи първия си роман – „Последна спирка Русе“ в България, в столичното пространство „Ялта арт руум“. Книгата представя Деляна и Серж, българка и французин. Тя е блестяща студентка, франкофон, а той – журналист и писател, избрал да живее в България. Свързва ги влечението им към френската литература. Деляна изоставя учението, постъпва на работа в нощен клуб и след бурно съжителство пътищата им се разделят. За да се срещнат отново. Какви са перипетиите пред двамата герои, как в напрегнатата криминална интрига Ерик Ноло умело вплита сюжети и персонажи от близкото минало и от днешния ден на България, картини от Русчук, града на Елиас Канети; как и защо се влюбва Ерик Ноло в България, историята на работата му като учител у нас в Сливен и как се ражда идеята да създаде издателство за български книги във Франция, споделя Ерик Ноло:

„В моя роман двамата основни персонажи сключват брак, после се развеждат. Една нощ обаче, Деляна – главната героиня се забърква с българската мафия и попада в опасност, и решава да избяга при бившия си съпруг, просто за да се скрие при него. Но това е началото на поредица от опасности, в които се забърква. Така изведнъж и двамата – и Деляна и Серж вече имат проблем с мафията, тя се опитва да избяга, качва се на автобус от София до Русе, и така започва една криминална история, но тя е любовна едновременно с това. И бих казал, че има три основни персонажи в моята книга – това са Серж, французинът, Деляна – българката и страната България, описвам страната като основен образ в книгата.

Ерик Ноло представи роман си „Последна спирка Русе“ в „Ялта арт руум“
Преди много време за първи път попаднах в България, беше през 1986 година, изглеждаше ми доста екзотично страната. Прекарах няколко часа в София, но след това заминах за Сливен, почувствах го доста различно като град. В сюжета, когато Диляна отива при бившия си съпруг, тя минава през мястото на бившия Мавзолей на Георги Димитров, и вие знаете, това е важна част от българската история. Аз съм посещавал това място, запознат съм с причината за неговото разрушаване, но се учудвам, че има млади хора, българи, които не са запознати с тези исторически факти, някой от тях дори нямат представа къде е бил мавзолеят. Това е част от историята на родината им и трябва да са запознати. А парадоксалното е това, че аз като чужденец го знам, защо има млади българи, които не са се поинтересували. Затова съм вметнал такива исторически факти, които да имат и опознавателен характер за читателите, за историята, за промените в България, културата и обстановката през годините.

Годините ми като учител в Сливен са може би едни от най-прекрасните години в живота ми, защото имах много силна връзка с учениците си. Те бяха много впечатлени, че имат учител французин. И знаете ли, аз не бях много по-възрастен от тях, бях на 25 години, а те на 15-16 и сякаш говорехме на един език, разбирах ги, те непрекъснато искаха да научават нови и нови неща за Франция, за мен, имахме много ползотворно време. Наистина прекрасни години.

Един ден Красимир Кавалджиев ми разказа за един от най-добрите български романи, написан от Светослав Минков и Константин Константинов и планирах да я издам във Франция, но само тази конкретна книга, и след това нямах намерения да продължавам да бъда издател. И Красимир преведе книгата, във Франция книгата постигна добър успех, въпреки че беше странна, французите я харесаха. И така реших да продължа да работя като издател и да развивам издателство и това се превърна в моя професия за период от 15 години.

Бях много впечатлен и до днес съм от българската литература. И съм благодарен на българската литература, защото тя стартира моята работа като издател. Йордан Радичков не може да бъде сравнен с никой друг писател. Бих казал, че има радичковизъм, той е един, начинът, по който пише е неподражаем. Имах привилегията да го познавам лично. Един път, когато бях в София прекарахме няколко часа заедно. Една от малко познатите му книги „Прашка“ или „Хрониките на Черкаски“ е една от любимите ми книги като цяло. Неговите книги, които са типично български като бит в сюжета, защото действието се развива в българското село. Но с неговия език стават универсални, и могат да бъдат разбрани от всички хора по света.


Някои критици казват, че в мен присъства стилът на писане на Жорж Сименон, но вие знаете това е първия ми роман, Сименон е гений, един от най-големите писатели в историята на литература. Поласкан съм за това сравнение, но отказвам този комплимент, защото съм дебютант като писател, а той е автор, който е написал много и е голямо име. Но той наистина е един от любимите ми автори, така че за мен е чест, че моето име се свързва с неговия начин на писане.“

Френският литературен критик – Ерик Ноло за първия си роман – „Последна спирка Русе“ – любовен трилър, разгърнат на фона на българския градски и природен пейзаж и на родната действителност през погледа на французин българофил, който автора вече представи в София. На 28 февруари ще представи и в Русе в зала „Константин Димчев“ на Доходно здание. А на 1 март от 18 часа писателят ще гостува в зала „Май“ в сградата на Община Сливен.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05