След дни без никаква информация за съдбата на преподавателите и студентите от Центъра по българистика в Мелитополския университет „Богдан Хмелницки“ с радост узнаваме, че са живи и стоически се справят с изпитанията в един от първите украински градове, атакувани от руските войски. Научаваме го от лекторката по български език и култура доц. Красимира Колева, която само ден преди първите атаки заминава за Виена, за да участва в Международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти в Българския културен институт „Дом Витгеншайн“. Това е шансът ѝ да се прибере в България. Преподавателката е в непрекъсната връзка с колегите и студентите си, гордее се със стоицизма и с високия им дух, с който не просто оцеляват в кошмара, а дори излизат от бомбоубежището, за да се включат в семинара онлайн. Притеснението и тревогата ѝ обаче са огромни.
Районът около Мелитопол не случайно е сред първите атакувани. Още след Втората световна война там се разполагат много военни обекти. Цивилните граждани не могат да се евакуират и заради липсата на комуникации и лоша инфраструктура. На много места в околните селища, сред които и села на таврийските българи, няма доставки на храна и медикаменти, защото са блокирани от руските войски. Хората се обединяват, за да оцелеят с наличното.
Предаването „За думите“ е част от програмата на студентите в Центъра по българистика, техният ежеседмичен „урок по български“, както казва доц. Колева. Дори в извънредната военна обстановка тези, които имат възможност, продължават да са „на линия“, уверява ни тя и изпраща посланието си към тях чрез ефира на БНР.
Чуйте свидетелския разказ на доц. Красимира Колева в записа.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
