Накъдето и да погледнеш, все е зелено. Природата показва нрава си и те изпитва. Очаква от теб и ти да покажеш характер и да си заслужиш мястото сред даденостите ѝ. И мирише на зелено. Път към сетивата ти обаче си проправя и мирисът на бабината гозба. Вече си сигурен, че ще се покажеш в пълния си блясък – гладен си. Колкото за домашно приготвената храна, толкова и за тази златна среда, която не си очаквал да получиш – умът и разумът ти са в пълна хармония. Доволен си. Искаш и ти да допринесеш с нещо, искаш не само да опиташ от земята, но и тя теб да усети. Ръцете ти са готови да се захванат с работа. Знаеш, че си заслужава, може би повече от всичко друго, на което някога си се отдавал. Той теб отдавна те е навестил, но сега и ти го откриваш – откриваш смисъла. Всичко придобива облик на пълноценен живот. Някак близък до същността ти, до дивото, но и истинското в теб, до чистото и несравнимото. Удовлетворен си. И всичко продължава да е така зелено, така вкусно, така твое. Но и за всички.
Какво се случва, когато човек има нужда от тази картина, а тя е далеч от града? Накъде поема? Най-точният отговор навярно е: към селото – което и да е, но да е българско. Най-верният обаче ще е: към себе си.
„Какво се случва“ пое на път към живото „аз“ на всеки от нас, за да стигне до забравените – селата, които живеят често без хора, без грижа, без път към тях. А има кой да ги обича. В тяхната история навлязохме с хората, които са се посветили в това да я разказват – с пътеписи, репортажи и предавания, с документалистика.
Жоро Хаджиев живее в Стара Загора, но по-голямата част от времето си прекарва в обезлюдените или малко населени села и махали. Опознал ги е добре, както казва той – може би по-добре от всеки друг. Фотографира ги и пише за тях, най-вече за тези, които са забити много високо или много дълбоко в планината. Прави го, защото вярва, че трябва да помним – историята им, традициите и вярата, които те съхраняват. Смята, че всяко нещо се повтаря и именно от живота на село можем да научим как да се справим с препятствията, пред които тепърва ще бъдем изправени. Селата носят поуката, от която имаме нужда. Те ни даряват и със спокойствието, което желаем. Според фотографа и автор рубриката „Пътешествия по време на карантина“ най-силно сме усетили необходимостта от този покой по време на пандемията. Оттогава се забелязва едно завръщане към българските села и нов опит да бъдат съживени. Възстановяват се къщи, поддържат се пътища и се възпитава отношение към природата.
За възкръсналите за нов живот села Жоро Хаджиев разказва в звуковия файл.
Съдбата на българското село е в нашите ръце и това е повече от ясно за всеки. И тъй като хората правят мястото, хората на село се нуждаят от нещо много просто, но изключително ценно – от грижа. В това е убедена Радиана Божикова – репортерът, в чието сърце българско село живее, заобиколено от любов. Когато човек отвори душата си за онлайн дневника ѝ и тръгне наоколо с нея, разбира, че Радиана се е посветила в това да разказва именно историите на хората, защото чрез тях можем да научим и за местата, които те обитават. Малки, китни, но пусти и трудно достъпни села, в които често има по двама жители. Има обаче и много традиции и култура, които трябва да бъдат запазени и предадени. Има разказ, който трябва да бъде чут, видян и най-вече усетен. Според Радиана Божикова дори и двама да са на село, те съхраняват историята и бита на мнозина и са част от България, част, към която трябва да се подхожда с уважение и отново – с грижа.
За промяната, която е важно да настъпи в обезлюдените български села, Радиана Божикова също разказа в звуковия файл.
И когато осъзнаеш, че всичко казано дотук е съществено, отговорно и е необходимо да се обговаря, ти идва „Да хванеш гората“. Така, както правят героите на Галя Щърбева. За тези вече около четири години, в които тя и екипът на телевизионното предаване обикалят селата и разказват историите на модерни хора, загърбили града и открили бъдещето си в селския живот, Галя е достигнала до няколко извода:
- ако в началото на село нова страница в своя живот са започвали предимно чужденци и възрастни хора, то с днешна дата вече са млади българи, които упражняват интензивни и сериозни професии;
- на село можеш да бъдеш все така дълбоко навлязъл в света на технологиите, но същевременно да водиш спокоен и здравословен живот;
- младите искат и имат нужда да работят с ръцете си, за да се върнат към началото и идеята на това сам да създаваш и градиш живота, който искаш да имаш.
А селото от своя страна има нужда точно от тях – от съвременните и активни хора, които не искат просто да консумират всичко онова, което то може да им даде, а да допринесат за социалния му живот.
В звуковия файл журналистката и продуцентка, автор на предаването „Да хванеш гората“, разказва повече за вдъхновяващите млади хора, преоткрили се на село.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg