Обикновено март месец е пълен с очаквания. Малък Сечко вече си е отишъл, първите щъркели пристигат и пролетта се задава. Дали защото народът го свързва със симпатичната баба Марта, или защото заради първите цветя е пълен с нежност и красота, но сме свикнали да го наричаме женски месец. Тази година той е по-особен защото минава под знака на една от най-страшните прояви на човека – войната. И жените пак са под огромен товар – спасяват живота. Кадрите на колони с майки и деца, пълни автобуси и палатки, кадри от родилни отделения с раждащи се под обстрели и бомби бебета; убити майки и деца – това е, с което ще се запомни този месец март. Това е, с което ще се запомни и днешният 8 март на 2022 година – тежки отговорности и непредвидени, непредполагаеми обстоятелства и предизвикателства.
За тях в „Познати и непознати“ е разговорът с журналистките и майки Шефкие Чакър и Вартануш Топакбашян.
Когато избухна войната в Украйна, едно от първите неща, за които екипът ни се сети, е да потърси информация как се справят бежанките – майки на деца с увреждания и с тежки хронични заболявания. Попаднахме на една жена, която ни впечатли със своята всеотдайност и жертвоготовност.
„Моля ви, нека говорим след ден-два. Ще се включа в предаването, но нека не говорим сега. Току-що се връщам от път и съм на предела на физическите си сили.“ – така отклони тя предварителния ни разговор. Тази жена се казва Аделина Аркадиева Банакиева, която доброволно извозва бежанци от Украйна.
Много са примерите от човешката история, когато различни хора, бягащи от войната, освен да опазят живота си, се грижат да опазят и светините си – книги, икони – все неща, свързани с корените им, но и с бъдещето.
Едни от първите, които реагират с желание да помагат на бягащите от война, са майките. Независимо от кой край на земята са.
Чуйте продължението на разговора с Шефкие Чакър и Вартануш Топакбашян.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
