Вчерашният 11 март е сочен като датата, на която е роден Софроний Врачански. Знам ли за неговата личност “толкова, колкото ни се иска“?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Николай Аретов:
“При Софроний е много интересно, защото би трябвало много да знаем, тъй като той е автор на “Житие и страдание грешного Софрония“, а същевременно не знаем толкова, колкото ни се иска.
Житието ни представя един човек, който е жертва, преследван, един път дори бесен. Това е най-симпатичният епизод от Житието. Не успяват да го обесят, избягва и изпива две люти ракии, за да се свести.
Това е единият, другият Софроний е авторитетната фигура за съвременниците, които се обръщат към него. Това особено личи към края на живота му, той е като представител на българския народ в едни доста дълги преговори с Русия.
Разменят се писма, той дава предложения. Отново има не съвсем ясни дребни факти дали той в един момент се е върнал с руските войски по време на войната в Русе. Но това е един доста по-различен човек, отколкото е Поп Стойко в Житието.
За нас литераторите Софроний е книжовника, който е открояващата се фигура от епохата, не само с Житието, но и с останалите му книжовни трудове.“
Учен в България
“В края на 70-те години, началото на 80-те, науката, включително и хуманитаристиката, се радваха на някакъв обществен престиж, който сякаш спадна в световен мащаб по отношение на хуманитаристиката.
Създател на учебно съдържание
“Създаването на учебниците следва много строги изисквания на Министерството и те не могат да се отклоняват от тях. Второ, във всичките, поне известните ми учебници, винаги има учител.
Едно от основните обвинения е, че хората от академиите пишат много сложно и тежко, а пък учителите искат по-разбираем език.
Скромният ми опит казва обратното, че някои от учителите искат да говорят на научен език, от тях или по-скоро от Министерството идва залагането на твърде много понятия.
Това, което трябва да се промени е цялостното отношение на обществото към учителите и обучението. Струва ми се, че образованието не е ценно за много хора и те са го предали на следващите поколения.“
Война и пандемия
“Всички забелязваме, че войната измести пандемията. Политиката присъства винаги, но един от най-неприятните моменти е, когато присъства подмолно.
Лошото е, че дори при войната, при която би трябвало да имаме ясно отношение – това е агресия, умират хора, но и там отново има две гледни точки.
Страхувам се, че гледната точка, която се опитва да оправдае войната и да и измисли дълбоки причини, далеч не е слаба. Това е плашещото в българския контекст.“
Върху какво работи в момента проф. Аретов – чуйте от разговора.На 13 ноември в зала 1 на НДК филмът "MADE IN EU" на Стефан Командарев ще открие тазгодишното издание на Киномания . Режисьорът, познат с творби като "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" и "Уроците на..." трилогията, разказа в ефира на БНР за дългия път на създаването на новия си филм — история, която излиза отвъд границите на..
В рубриката "Културният ни компас" отправяме една покана за събитие на Българско национално радио . Вокалната група "Радиодеца" ще открие сезона с много песни и настроение днес от 19 часа в Първо студио на БНР . В програмата ще прозвучат познати и незабравими детски песни като "Зайченцето бяло" и "Есен в гората" на Петър Ступел ,..
Продължаваме с едно събитие от родното Черноморие. Tales of Sinemoria е музикален фестивал в Синеморец , който се стреми да докаже, че лятото не е свършило и че морски истории можем да пишем дори в началото на октомври. Днес започват концертите от първото издание на фестивала, а повече за музикантите, които ще се изявят, и за атмосферата в..
Днес в Русе започва петото издание на литературния фестивал "Писмените съкровища на Долен Дунав" . От 18:00 часа в зала "Заседателна" на Регионална библиотека "Любен Каравелов" гостите и жителите на града ще могат да се срещнат с младия писател Боян Боев и да се запознаят с неговото творчество. Боян Боев е роден в град Ямбол..
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата –..
На 10-ти октомври, в Световния ден на психичното здраве, граждански организации, ученици и учители ще дискутират на форум "Сцена за агресията в училище" в..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg