Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Софроний Врачански – колко знаем и колко не знаем за него

| обновено на 12.03.22 в 08:01
Снимка: архив

Вчерашният 11 март е сочен като датата, на която е роден Софроний Врачански. Знам ли за неговата личност “толкова, колкото ни се иска“?

Темата коментира в  “Нашият ден“ проф. Николай Аретов:

“При Софроний е много интересно, защото би трябвало много да знаем, тъй като той е автор на “Житие и страдание грешного Софрония“, а същевременно не знаем толкова, колкото ни се иска.

Житието ни представя един човек, който е жертва, преследван, един път дори бесен. Това е най-симпатичният епизод от Житието. Не успяват да го обесят, избягва и изпива две люти ракии, за да се свести.

Това е единият, другият Софроний е авторитетната фигура за съвременниците, които се обръщат към него. Това особено личи към края на живота му, той е като представител на българския народ в едни доста дълги преговори с Русия.

Разменят се писма, той дава предложения. Отново има не съвсем ясни дребни факти дали той в един момент се е върнал с руските войски по време на войната в Русе. Но това е един доста по-различен човек, отколкото е Поп Стойко в Житието.

За нас литераторите Софроний е книжовника, който е открояващата се фигура от епохата, не само с Житието, но и с останалите му книжовни трудове.“

Учен в България

“В края на 70-те години, началото на 80-те, науката, включително и хуманитаристиката, се радваха на някакъв обществен престиж, който сякаш спадна в световен мащаб по отношение на хуманитаристиката.

18 ученици и учители направиха препис на „Неделника” на Софроний Врачански

Създател на учебно съдържание

“Създаването на учебниците следва много строги изисквания на Министерството и те не могат да се отклоняват от тях. Второ, във всичките, поне известните ми учебници, винаги има учител.

Едно от основните обвинения е, че хората от академиите пишат много сложно и тежко, а пък учителите искат по-разбираем език.

Скромният ми опит казва обратното, че някои от учителите искат да говорят на научен език, от тях или по-скоро от Министерството идва залагането на твърде много понятия.

Това, което трябва да се промени е цялостното отношение на обществото към учителите и обучението. Струва ми се, че образованието не е ценно за много хора и те са го предали на следващите поколения.“

Война и пандемия

“Всички забелязваме, че войната измести пандемията. Политиката присъства винаги, но един от най-неприятните моменти е, когато присъства подмолно.

Лошото е, че дори при войната, при която би трябвало да имаме ясно отношение – това е агресия,  умират хора, но и там отново има две гледни точки.

Страхувам се, че гледната точка, която се опитва да оправдае войната и да и измисли дълбоки причини, далеч не е слаба. Това е плашещото в българския контекст.“

Върху какво работи в момента проф. Аретов – чуйте от разговора.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия?

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за  " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика огромни протести в Тбилиси, бъде приет? На 11 май, в събота, предстои третото и може би фатално гласуване на този законопроект, който вероятно ще постави на риск цялото демократично наследство на..

публикувано на 11.05.24 в 08:50
Антония Ламбиева и Александра Величкова

Проявленията на земното

Антония Ламбиева и Александра Величкова са възпитанички на Националната художествена академия и заедно изработват керамика в ателието си в София. Освен керамични съдове за дома, те изработват и пана за градската среда. Както много млади керамици, двете дами присъстват активно в дигиталното пространство, където ги срещнах и аз. При все това и..

публикувано на 10.05.24 в 18:05
Константин Фотинов и сп.

130 години организирано журналистическо движение

През 1844 г. Константин Фотинов започва да издава сп. "Любословие" в град Смирна, който тогава се намира в пределите на българските земи под Османско владичество. С появата на това издание се заражда българският периодичен печат, чиято 180-годишнина честваме днес. Тази година се навършват и 130 години от появата на първото организирано..

публикувано на 10.05.24 в 15:46

Съкращаване от работа и преизчисляване на пенсия

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, отговаря на слушателски въпроси в предаването. Виктория Антонова от Бургас: "Съкратиха ме от работа, но мисля, че уволнението ми е неправомерно. В какъв срок трябва да подам иск през съда? Чуйте отговора в звуковия файл. Снимката е илюстративна – Радио Видин

публикувано на 10.05.24 в 15:10

В Сливен се отбелязват 184 години от рождението на Хаджи Димитър

На 10 май Община Сливен отбелязва 184-тата годишнина от рождението на легендарния воевода Хаджи Димитър. Церемонията по поднасяне на венци и цветя започна в 10 часа на площада, който носи името на Хаджи Димитър. В събитието участват представители от Центъра за подготовка на специалисти, както и множество граждани, желаещи да отдадат почит към паметта на..

обновено на 10.05.24 в 13:34